Идън отново трепна.
— Не се притеснявай. Няма да ти причиня болка. — Гласът му прозвуча като ласка.
— Знам — прошепна тя.
— Нима? Защо трепериш?
— Не съм свикнала с това…
— Давам ти думата си, че да бъдеш удушена също не е между нещата, с които си привикнала.
— Боли ли?
Идън поклати глава.
— А като говориш?
— Не.
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Не ти вярвам.
— Истина е. Не си ме наранил.
Дълбочината на гласа й сякаш взриви Невада. Внимателно отстрани ръцете си от тялото й и се отмести, като я взе в прегръдките си. Лекотата, с която вдигаше тялото й, подчертаваше силата и уязвимостта му. Уязвимост, която той не признаваше.
Щом я пусна, Идън положи ръка на челото му. Той се отдръпна.
— Ти си щастлива, Идън. Много щастлива. Не си играй с това.
— Ти също трябва да се възползваш от съвета си.
— В смисъл? — присви очи той.
— Имаш треска, но възнамеряваш да си тръгнеш щом зазори.
— Първо ще видя как е навън.
— Бяло.
— Какво?
— Ще бъде побеляло. Всичко. Дори не знаеш дали ще спре снегът. А вятърът ще навее преспи. Ако не ми вярваш, заслушай се какво става навън. Глупаво е да тръгваш, а спасителите не са глупаци.
— Върни се в леглото си — с безизразен поглед изрече Невада. — Дали имам или нямам треска, не те засяга. Нищо не можеш да направиш за мен.
След миг на изчакване Идън се вмъкна отново в спалния си чувал.
— Невада?
Той обезкуражително я изгледа.
— Какво сънуваше?
— Сънувал ли съм?
— Да. Това ме събуди.
Мълчание.
— Често ли сънуваш?
— Не знам.
— Как така не знаеш!
— Спасителите не помнят сънищата си. Затова оцеляват.
Невада се зави и заспа.
Идън лежеше будна, мислеше за съдбата на спасителите и слушаше воя на вятъра, който засипваше със сняг вече побелялата земя.
— Бейби, дай ми ги!
Бейби притичваше пред пръстите на Идън. Жълтите му очи блестяха от удоволствие. От двете страни на дългата му муцуна висеше по един от чорапите на Невада. Бе ясно, че вълчето не възнамерява да пусне плячката си.
Идън рязко замахна, но Бейби отстъпи назад и вдигнал опашка, сложи муцуната си между предните лапи в покана за игра.
— Добре, че имам резервен чифт — обади се Невада, който тъкмо струпваше наръч дърва до огъня. — Този вече за нищо не става.
— Бейби се държи добре, поне с моите чорапи. Може да е решил, че твоите стават за игра. Бейби, пусни!
Жълтите очи се втренчиха в лешниковите. С почти човешки израз на неудоволствие Бейби отвори уста. Чорапите тупнаха на пода. Не бяха повредени. Идън ги метна към Невада и зарови ръце в козината на любимеца си. Двамата се заиграха, а Невада гледаше с невярващи очи как дивото чудовище се отдава на ласките на една жена, която не би могла дори да се защити от него. Тя опря лице в козината му, без да й мине през ум, че челюстите и железните мускули могат да служат срещу нея.
Глупава си, Идън Съмърс. Сладка глупачка, но глупачка. Доверяваш се прекалено.
Бейби издаде звук, нещо средно между неудържима прозявка и ръмжене и размаха опашка, вибриращ от желание за игра, след като бе стоял затворен заради бурята. Идън се разсмя и повали животното на пода. Бейби се изправи, а Идън застана на ръце и крака върху пода в очакване на скока на приятеля си. Той се засили, но в последния миг, вместо да се хвърли напред, я блъсна с рамо.
Ако Идън не бе подготвена, можеше да падне и да се удари, но това бе позната игра за двамата. Тя се изхвърли назад и вълчето се удари в стената. Идън едва успя да възстанови равновесието си и Бейби отново бе върху нея. Задържа се за минута-две, а след това се търкулна.
Бейби мигновено се завъртя и радостно изтича след господарката си, която се заливаше в смях. Преди рамото на Бейби отново да я атакува, Идън се озова в ръцете на Невада, който я сложи зад себе си. Вълкът го удари. Две силни ръце се заровиха в козината му. Бейби се завъртя по пода на хижата. Изправи се и изгледа Невада с възхищение. Отново се приготви да скочи.
Невада бе заел стойката на Идън и го очакваше. Двете мускулести рамене се удариха едно в друго. Бейби със скимтене се подхлъзна по пода. Изправи се и възвърна равновесието си. После отново застана готов за скок.
— Отсега нататък ти си му партньор, Невада — едва прошепна Идън, останала без дъх от играта. — Бейби не се е бил мъжки, откакто Марк си счупи ръката, така че сега се готви за нападение над мечка. Ти и без това с тази брада приличаш на мечка.
Невада се обърна да попита кой е Марк и Бейби нападна. Младият мъж бе повален и се озова между гъстата козина и четирите лапи на вълчето. Идън се заливаше от смях и приседна на леглото да гледа как вълкът и воинът се борят.