— Мъжките котки започват, но не завършват копулацията. Прекъсването е повече от неудобно за женските екземпляри.
— Май нещо не разбрах — прекъсна я Невада.
— Зъбите — поясни тя.
Невада изви устни, изпълнен с недоверие, но каза:
— Не може да е толкова лошо.
— Говориш като мъж.
— Защото по-старите котки се връщат — не обърна внимание на думите й той.
Идън забеляза, че очите му проблясват и разбра, че нарочно я предизвиква. Реши да не се подава, но се оказа невъзможно. Спомни си за Бейби, който я разиграваше с двата чорапа, провиснали от муцуната му.
Невада слушаше топлия смях на Идън и реши, че този звук е по-приятен и от воя на вълка. Пребори се с импулса да я прегърне, да притисне устните си до нейните, да ги спусне по примамливите извивки на врата й.
Трябваше да си тръгна вчера, каза си. Ако постоя още малко, ще посегна за онова, от което се нуждая повече, отколкото от въздуха.
Да я люби човек, е все едно да тича из жаравата, без задръжки, свободен…
Вълчето отново нададе вой, за да привлече вниманието им.
— Открил е следа! — Идън се огледа, като се опитваше да открие най-краткия път до Бейби. — Рис, предполагам.
— Обзалагам се, че не е — възрази Невада и хукна към ручея. — На върха на склона има стара ела. Женският кугуар обича да се излежава там и да гледа околността.
— Бързо! — последва го Идън. — Ако Бейби затича, няма да го видим, докато не се върне пред хижата.
Невада изтича бързо към потока, който блестеше под навалелия сняг. Нито той, нито Идън се нуждаеха от снегоходките, които бяха завързали за раниците си. Снегът само в най-гъстата част на гората бе повече от петнадесет сантиметра.
Бейби отново нададе вой, последван от серия кратки излайвания.
— Видял е котка!
— Ще избяга ли?
— Съмнявам се. Не и след като се е возил на кола и е бил в хижата.
Невада ловко прескочи потока. Движенията му напомняха на Идън на грациозността на кугуара. Прецени разстоянието, което трябваше да прескочи. Със сигурност щеше да се приземи с навехнат крак.
— Върви! — извика му тя. — Аз ще намеря по-тясно място и ще прескоча. Опитай се да видиш какво е животното, за да мога да го идентифицирам. Ако успее да стигне дърво, ще се покатери и няма да го различим и с бинокъл.
Невада се поколеба само миг, преди да тръгне към голямото дърво.
Идън притичваше по дължината на потока, подхлъзваше се и падаше. Накрая откри място, което успя да прескочи и затича към склона.
Господи! Този мъж тича като котка. Не се подхлъзва, не губи равновесие, нищо, си помисли жената.
Бейби възбудено излая.
Звучи така, сякаш котката е на дървото. Това се казва бързане! Дано поне Невада е успял да я зърне!
Щом стигна билото, Идън видя къде кугуарът е бил приклещен от вълка. По следите се увери, че не е бил рис. Дивата котка се бе хвърлила към дървото и бе посипала всичко със снежен душ, преди да намери прикритие в клоните му.
Внезапно Бейби замлъкна. Идън вдигна глава и се заслуша. Нищо подозрително. Тя отново загледа следите, оставени от кугуара. Бейби не бе помръднал. Котката също. Трябваше да снима следите, преди да се загубят под снега.
Тя автоматично отвори раницата си, измъкна фотоапарат и го зареди. Чу се характерното прищракване. Щом свърши със снимките, извади една тетрадка и се зае старателно да описва случилото се.
Бе по средата на едно изречение, когато усети, че е наблюдавана. Стреснато се озърна. Невада бе застанал на разстояние по-малко от метър.
— Господи! Невада, ти си много тих човек.
— Съжалявам, не исках да те стряскам.
Идън си пое дълбоко дъх, за да успокои сърцето си, стисна отново молива и продължи да записва наблюденията си.
— Успя ли да видиш кугуара?
— Женски е. Млад. С дебела козина. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че има малки и кърми.
— Най-добре да извикам Бейби. Не ми се иска още една майка да изпадне в паника — изправи се тя.
— Не се притеснявай. Последния път, когато я видях, гледаше отвисоко Бейби, който пък се взираше в нея отдолу.
— Аз ще мога ли да я видя?
— Малко.
— Колко?
— Края на дългата опашка.
— Измислици — измърмори Идън. — Звучи така, сякаш всичко, което мога да видя са призраци на котки, изчезващи щом ги погледна.
Идън и Невада приближиха до елата, около която обикаляше Бейби. Дори и връхчето на опашката не се виждаше. Загледаха през бинокъла и успяха да открият кугуара между дърветата.
Бе се излегнал и гледаше надолу с присвити очи. Сливаше се така добре с клоните, че ако не се бе прозинал, Идън нямаше да го забележи. Големината на зъбите бе впечатляваща. Животното затвори челюстите. От дървото падна сняг. Кугуарът се бе преместил, но колкото и внимателно да се взираше, Идън не видя нищо повече от края на опашката.