За съжаление, съботата бе отредена за секс и Идън, която очевидно не участваше в сексуалните подвизи, бе попаднала там.
На неподходящо място, в неподходящо време. Удивителна жена!
И колкото по-дълго стоеше, толкова повече растеше желанието на мъжете да привлекат на всяка цена вниманието й.
С нарастващо раздразнение Невада слушаше как съседите му обсъждат цената на Идън като обект на сексуалните си желания. С крайчеца на окото си наблюдаваше как продавачът, под претекст, че не чува, се бе привел плътно над момичето. Невада, който бе на два метра разстояние, чуваше прекрасно думите на Идън. Гласът й напомняше топлината на лятото. Чувствеността в този глас разпали огън в сърцето на Невада.
— Мъжът от бензиностанцията каза, че сте затворили, но бихте отворили заради мен. Искам да купя някои неща. — Идън се правеше, че не чува подсвиркванията и непристойните предложения, които подвикваха мъжете. — Няма друг магазин оттук до щатската хижа. Шофирах цял ден, а утре се очаква буря по високите части на планините. Смятам да се измъкна, преди да е навалял сняг. Освен това искам да наема стая в мотела за една нощ.
— Няма проблеми. — Били се приведе и измъкна един ключ изпод тезгяха. — Какво друго ви е нужно?
— Хей, Бил! — провикна се някой, преди Идън да отговори. — Разбери какво й трябва на малката и аз ще й го осигуря.
Невада не се обърна, позна гласа на младия каубой Джонс. Висок, добре сложен и почти толкова хубав, колкото се мислеше, той си бе спечелил репутацията на женкар, пияница и побойник. Братът на Невада Тенеси го бе уволнил от ранчото „Рокинг Ем“. Оттогава Джонс прекарваше повече време в кръчмата, отколкото със стадата. Животновъдите около него бяха същите, твърде възрастни, за да се държат като момчета и прекалено недисциплинирани, за да приличат на мъже.
Идън пъхна ключа в джоба си. Държеше се така, сякаш освен нея и бармана нямаше другиго.
— Трябват ми основни неща — захар, сол, кафе, брашно…
Около нея мъжете подвикваха грубо, дори вулгарно, но тя сякаш не чуваше.
— Хей, бебче, погледни ме! — провикна се Джоунс — Парче като теб ми причинява болка. Показваш се наляво-надясно из целия град, а след това се държиш като глухоняма, когато един мъж ти казва какво и как го иска.
Невада стисна здраво с две ръце бутилката бира, движението му бе импулсивно както и възбудата, която го обзе при появата на Идън.
Идън свали ципа на якето си и извади от вътрешния му джоб портмонето си. Надяваше се, че никой не забелязва, потрепването на ръцете й. Бе работила с толкова диви животни, че не й бе нужно да има шесто чувство, за да усети, че е в опасност. Беше в опасност. Подмятанията скоро можеха да се изродят в нещо ужасно. Мъжете в бара бяха пияни, а тя беше чужденка на тяхна територия и нямаше кой знае какви средства за защита.
В друг случай Идън не би се притеснявала да остане насаме с младежа, който я закачаше. За съжаление той изразяваше самохвалството си с цветисти изрази пред тълпата и за да не се изложи, трябваше да я победи. Стара, стара история за надмощието между животните!
А мъжът наистина бе животно.
Идън измъкна от портмонето списък с нужните й провизии, а в това време Джоунс на висок глас описваше как би изглеждала без дрехи.
Невада се обърна и загледа Джоунс и четиримата, които му пригласяха. Никой друг не забеляза свирепия му израз. Мъжете, изгарящи от желание, се бяха втренчили в Идън.
Невада разбра, че младата жена съзнаваше нарастващата опасност. Под спокойното й изражение прозираше първична, животинска тревога, която нарастваше с присъединяването на всеки глас към цинизмите на Джоунс.
С въздишка на облекчение Идън подаде на бармана списъка.
— Ето какво ми е нужно — каза тя. — Огледа се набързо и така пролича притеснението й от държането на мъжете.
С очевидно нежелание Бил отмести поглед от якето и прочете списъка.
— Да, имам всичко това. Магазинът е в съседната стая. Ще я отключа, а щом свършите, ме повикайте и ще включа касовия апарат.
— Благодаря ви. — Идън вдигна ципа на якето си. — Много сте любезен.
Бил се престори на смутен.
С притворени клепачи Невада проследи как Идън върви след бармана. Бил отключи вратата на магазина и сякаш усетил погледа на Невада, побърза да се върне на бара. Вратата остана отворена. От мястото си Невада можеше да вижда едновременно и Идън, и Джоунс.
В магазинчето бе много по-горещо, отколкото в бара. Идън се поколеба, но свали якето си и набързо намери нужните й продукти. Приближи да вратата. Женственият й силует се открояваше — същинско предизвикателство към мъжката половина на цивилизацията.