Бейби изпръхтя, уморен от задължението да пази тишина.
— Нищо — обърна се към него Идън и свали бинокъла от очите си. — Козината изчезна.
— Сигурен ли си, че има малки? — попита тя този път Невада.
— Доста е дебела, лесно се изморява, на дървото се покатери наистина бързо, макар че Бейби не бе много близо до нея. Но не съм специалист, все пак.
— Залагам на инстинкта ти като на експертиза. Ти си забележителен човек. — Тя се протегна да поеме раницата, която Невада държеше с големите си ръце. — Да проследим около голямата ела. Ако наистина има малки, със сигурност си е направила и бърлога.
— Може би ще я намерим.
— Така ще улесним задачата си — съгласи се Невада.
Идън изпита удоволствие от факта, че младият мъж се чувстваше съпричастен с работата й, но той дори и да бе разбрал, с нищо не показа чувствата си.
— Отвъд ранчото на Макензи кугуарите имат големи територии. Там има и повече сърни и елени, но въпреки това те ежедневно преминават четиридесет — петдесет километра в търсене на плячка или на партньор. Или просто за да маркират границите си.
— Като стана дума за храна, обедът е в раницата ми.
— Гладна ли си?
Идън вдигна глава. Светлите очи на Невада не се отделяха от лицето й. Погледът му беше настоятелен и сърцето на Идън затуптя в забързан ритъм.
— Да… Гладна съм.
Гласът й бе дрезгав, но тя се почувства безпомощна. Невада караше кръвта й да закипи и в същото време не можеше да помръдне. Стоеше и чакаше да каже нещо.
— Невада? — прошепна накрая тя и се питаше какво не е наред, защо се чувства така, сякаш е застанала на ръба на скала и ако протегне ръце, ще литне… или ще падне на земята и ще се разтопи като снежинка.
Невада безпогрешно разчете израза на лицето й, промърмори нещо между зъбите си и й подаде раницата. Идън я грабна с две ръце, но само благодарение на ловките пръсти на Невада не я изпусна в снега. Младият мъж отново я пое и я сложи на рамото си. Тръгна обратно по пътя, по който бяха дошли.
За миг Идън остана вцепенена и не го последва. Гледаше широкия му гръб между дърветата. Той се движеше тихо, със сила, която би трябвало да я изплаши, но не стана така. Мъжествената му походка възбуждаше сетивата й. Никога не го бе виждала облечен в светли дрехи.
Той ме желае, казваше си тя. Никога не го е крил. Защо поне не ме целуне?
Мисълта за целувката я възбуди още повече. Дишането й се затрудни. Бе изцяло отдадена на желанието си да почувства устните му върху своите.
Господи! Ако Марк имаше същото влияние върху мен, досега да сме се оженили и да сме в очакване на деца.
Идеята да роди дете на Невада я разтърси. Още едно същество с нейната усмивка и черната му коса, още една любопитна личност и може би момче с невероятната координация на баща си, неговата сила и мъжество.
Дъхът й излизаше със свистене. Виеше й се свят. Тя разтърси глава и се огледа като човек, който се пробужда в непознат за него свят. Дърветата бяха покрити със сняг както преди, нищо не бе променено.
Напротив! Всичко бе друго. За пръв път в живота си виждаше мечтите си въплътени в мъжа пред себе си.
Влюбена съм в Невада.
Бейби изсумтя и дръпна ръката на господарката си. Тя разсеяно го погали. Той отново я дръпна и привлече вниманието й.
— Прав си, Бейби. Време е да оставим майката на мира. Или си гладен?
Жълтите очи я гледаха неподвижно.
— Прав си — тихо изрече тя. — Глупаво е да оставя някого с толкова жизненост. Но липсата на инстинкт не е нещо ново за мен. Едно разумно момиче би се вслушало в съвета на другите и би те оставило да умреш в онази клопка, вместо да се опитва да те опитоми и да те научи отново да вярваш на хората.
Бейби приведе глава встрани и се заслуша. След това тихо пролая и се обърна да се огледа.
— Добре, момче, разбрах. — Идън протегна ръка в посоката, в която се бе отдалечил Невада. — Върви да си намериш обеда!
Вълчето излетя като изхвърлено от катапулт. Тичаше, изплезило език, а след него, по-бавно, тръгна Идън.
Не е лесно да си влюбен в Невада. Прилича на снежен човек, затворен в себе си в очакване на пролетта, която все не идва.
Помисли и за себе си.
Не се заблуждавай, каза си. Или ще се гмурнеш с отворени очи, или въобще не скачай. Невада не чака пролетта. Той дори не вярва, че съществува такъв сезон. В това е разликата.