Това е разликата, която ще съкруши сърцето ми.
Но не можеше да не върви след него, както преди години не можа да остане далеч от малкото вълче, подивяло от болка и страх.
Седма глава
Невада нервно се дръпна от масата, около която се бяха събрали да вечерят всички от „Рокинг Ем“.
— За Бога, Невада — възнегодува Тен, като видя брат си да става, — държиш се като дива котка. Щом нямаш търпение да разбереш какво става с женската, върви да провериш.
Около масата настъпи мълчание. Невада бе направил впечатление на всички с особеното си поведение през последните пет дни, след като се върна от Уайлдфайър каньон само с един ботуш. Работниците споделяха един с другиго, че навярно Таргет е свалил ездача си като са падали по склона, но никой не посмя да обяви на глас предположението си. След побоя в бара всички внимаваха да не попадат в полезрението на младия мъж.
Невада се обърна и впери ледено зелените си очи в Тен.
— Каква женска?
— Майката кугуар, коя друга? — Тен посегна да си сипе втора порция от пилешкото. — Всички знаем колко се безпокоиш за майките. — Той посочи небрежно с ръка Марая, която бе заприличала на топка в очакване на близнаците си. — Винаги разбираш кога една жена с бременна и започваш да се суетиш около нея като стара леля и да я обсипваш с грижи. Истинско чудо е, че човешкият род е оцелял без твоята помощ.
Невада изсумтя.
Даяна, съпругата на Тен, се усмихна над чинията си. Трите с Карла и Марая биваха трогнати от вниманието на Невада към тях и бебетата им. Държанието му бе необичайно за затворен човек като него.
— Върви и провери какво става с женската. — Тен грижливо отбягваше погледа на брат си, за да не забележи издайническите пламъчета на забавлението. — Тук имаме единайсет души, а утре идват още двама. Няма да усетим отсъствието ти, нали Люк?
— Чие отсъствие? — обади се Люк.
— Точно това казвах.
Невада остро изгледа брат си, но видя само черната му коса над пълната с храна чиния. Изруга тихо, така че да не го чуят Карла, Марая и Даяна.
От съседната стая долетя детски плач. Даяна и Карла се спогледаха и се приготвиха да станат.
— Седни, Даяна — каза Невада. — Аз ще видя какво безпокои Каролайн. Не е нещо сериозно, разбира се по плача й.
Даяна и Карла се отпуснаха на местата си. Никога не се съмняваха в думите на Невада. Бяха се убедили, че имаше невероятната способност да разгадава не само състоянието на детето по плача му, но и важността на проблема.
— Благодаря — каза Даяна и тихо прошепна на Тен: — Брат ти само си губи времето като чичо, трябва да създаде собствени деца.
Под масата Тен постави ръка върху ръката на съпругата си и тихо й отвърна:
— Невада е преживял много войни, мила. Не държи на живота толкова, че да рискува да обикне някого. А без любов не се създават деца. Братята Блекторн може и да са черните овце в семейство Макензи, но не правят бебета на жена, която не обичат. За пример мога да послужа аз. — Той погали с палец дланта й.
Даяна се усмихна и преплете пръсти с неговите.
Благодарение на острия си слух Невада бе доловил всеки звук от разговора им. Бе съгласен с мнението на брат си за клана Блекторн. В деня, когато разбра, че Даяна е бременна и изоставена от Тен, който се съмняваше в способността си да обича, Невада заведе брат си в едно изоставено пасище и го напердаши така, както Тен заслужаваше още от мига, когато Даяна напусна „Рокинг Ем“.
Бе добър урок и за двамата. Научиха, че обичта между двама братя е по-силна и по-дълбока, отколкото хората предполагаха.
— Добре, млада госпожице. — Невада пое племенницата в прегръдките си. — Намокрила си се до ушите. И мен ли ще подмокриш?
Каролайн се бе смълчала, защитена от любимото си мъжко същество. След миг загука и хвана здравата Невада за брадата.
— По-спокойно! — Той потърка брада в лицето на малката. — Ще остана без брада, преди да станеш на година.
Тя се засмя и отново сграбчи брадата му. Невада леко подръпна косата на момиченцето, черна като тази на баща й, доказателство за принадлежност към семейство Блекторн. Очите бе наследила от Даяна, тъмно сини. Усмивката й обаче бе изумителна. Невада я завъртя в ръцете си.
— Самотна си, нали? — гласът му бе нежен, прозвуча като котешко мъркане. — Не се притеснявай, след няколко дни Лоугън ще се върне. Само да му мине грипът и отново ще задърпа играчките ти. А чичо ти Кеш ще се прибере до края на седмицата. Той обича повече и от мен малките момичета.
Каролайн изгука. Тъмните ресници се сведоха над блестящите сини очи. Тя се притисна до Невада, прозина се и го удари с малките си юмручета. След това се отпусна и заспа.