— Звучи вълнуващо — прозина се тя и изцяло се отпусна върху Невада. — Знаеш ли? Ти си много по-мек от дюшека ми.
Тя се намести в скута му. Завивките се плъзнаха надолу и откриха прекрасните извивки на тялото й. От студа зърната на гърдите й се втвърдиха под леката материя на ски костюма.
Невада получи сърцебиене.
— По дяволите, Идън! Стани!
— Тихо…
Тя се постара да се надигне и прегърна младия мъж. Температурата я правеше ленива. Ръцете й се плъзнаха по тялото му и опряха в мускулестите му бедра. На сантиметър от пръстите й се усещаше възбудата на Невада.
Той притвори очи, благославяйки я, че бе спряла ръката си. Но благословията му не бе от сърце. Лъжеше се отново.
Нежните пръсти потърсиха мощта на желанието му, но той разбра, че Идън не съзнава какво докосва…
Невада рязка я свали от скута си и я обви със спалния чувал. Затвори ципа.
— Топло ли ти е вече? — попита през зъби.
Тя кимна.
— Добре — той взе чашата. — Отвори си устатата!
Тя го послуша.
— Пий!
Тя отпи, облиза устни и попита:
— Какво не е наред?
— Пий!
Тя допи супата и се опита да оближе остатъка, който стигаше до носа й, но не можа. Невада изруга и затвори очи.
— Цяла напаст съм — прошепна Идън. — Какво очакваше? Не съм свикнала да ме хранят. Ако ми освободиш ръцете, ще се храня сама.
Невада се изправи и с бързи стъпки приближи огъня, сипа нова порция супа в чашата и се върна при Идън. Тя успя да измъкне навън ръцете си.
Гледаше го с очи, които променяха цвета си наред с пламъка. Тя нямаше и една трета от силата му, нямаше и две трети от теглото му, но бе спокойна. Доверяваше му се и той се гневеше и се възбуждаше.
— Само не го прави, разбра ли?
— Да не правя какво?
— Ти си дяволски уязвима и дяволски сексапилна. Повтарям ти, Идън. Не ми се доверявай!
Тя понечи да проговори, но срещна погледа му и потрепери. Не от студ, нито от страх. Невада я гледаше с изражението на диво животно, застанало пред пламтящ огън, едновременно очаровано и уплашено, приближаващо стъпка по стъпка, но готово да побегне при най-малкия знак за опасност.
— Не мога да престана да ти вярвам, така както ти не можеш да престанеш да ме желаеш. Аз не съм толкова уязвима, колкото ти се струва. И… ти със сигурност знаеш, че аз също искам да те докосвам. Никак не ме бива да прикривам чувствата си.
Идън видя как в очите му избухнаха пламъци, видя как заби пулсът му.
— Ще ми налееш ли още супа, моля? — с треперещ глас изрече тя. — Много е вкусна.
Невада внимателно остави чашата на пода, изправи се и бавно излезе навън.
Осма глава
Първите златисточервени лъчи на утрото докосваха прозореца на хижата, когато Бейби заскимтя пред вратата, погледна към спалния чувал на Идън и драсна с лапа.
— Господи, Бейби! — с прозявка се изправи Идън. — Никога ли не спиш?
Бейби изръмжа.
— Стой мирна! — обади се плътен глас — Аз ще го пусна.
Идън огледа купчината от завивки, под която бе Невада.
— Аз вече съм станала. И без това от три дни, откакто дойде ти, не съм ставала. — Тя разтърка очи. — И аз като Бейби съм готова, за да тръгна нанякъде.
Невада не си даде труда да спори. Измъкна се от спалния си чувал и с две крачки стигна до вратата. Отвори я и Бейби се измъкна навън като сянка, останала от нощта.
Невада се върна при постелята си.
Идън едва сдържа възклицанието си, когато го видя. Бе си обул черни джинси, чиито копчета, с изключение на едно, бяха разкопчани. Под златистата кожа на бедрата му се очертаваха здрави мускули. Черни косми обсипваха тялото му. Необикновено усещане обзе Идън, глад и желание, с което се сблъскваше за първи път в живот си.
Невада се протегна и се зае да навлича черната си фланелка. Младата жена удържа порива си да се втурне към нето и да плъзне ръце по прекрасното му тяло. Искаше да провери силата и еластичността на мускулите му, да прокара пръсти в разрошената след съня коса, да усети вкуса на устните му, да проследи всяка извивка на тялото му с езика си…
— Идън, добре ли си? — Невада се взираше в сумрака, обезпокоен от необичайната тишина.
— Да — каза безгрижно тя.
— Не съм сигурен. — Той навиваше ръкавите си. — Как е кръстът ти? Още ли те стяга?
— Добре съм.
— Няма да си, ако не стоиш на топло — Невада коленичи до нея и подпъхна завивките под тялото й. — По дяволите! Тресе те! Да не би да развиваш пневмония?
— Не се бой. Още съм далеч от пневмонията.
— Знам аз, че вярваш на небивалици. Тази болест е непредсказуема. Разболяваш се от грип или настиваш и хоп, в следващия миг се бориш за живота си.