— Често. Затова и вярвам в силата на наблюдението като научен метод.
Присвитите зелени очи се плъзнаха по слабото тяло.
— Е, аз съм добър наблюдател, както сама забеляза. И точно сега наблюдавам как се втвърдяват зърната на гърдите ти от студа. Дали реагират така и при допира на мъжки устни?
Идън отвори уста, но не можа да издаде и звук. Бе изненадана, не можеше да мисли, нито да говори.
— Забелязах и езика ти — продължи Невада. — Бърз и розов. Бих искал да го усетя във всяка точка на тялото си. Но най-добре видях дългите ти крака. Бих искал да те докосна там, където се срещат. Искам да проникна в теб и да те гледам, докато го правя. Желая те така силно, че се събудих потънал в пот. — Светлите очи не се отделяха от Идън. — Промени ли вече намерението си да се къпеш пред мен?
— Ти не можеш… Или не… По дяволите, Невада!… Ти няма…
Невада пъхна палци под колана си и загледа с очи, които не изпускаха променящите се изражения на Идън. Тя тихо изруга, мина край него и приближи огнището.
— Бъркани яйца или на очи? — попита я, сякаш нищо не се бе случило.
— Не — процеди през зъби тя. — Благодаря ти.
— Колко си любезна!
— И ти трябва да опиташ. Много добре влияе на отношенията между хората.
— Предпочитам честността.
— Нима? Тогава опитай. — Тя го стрелна с блеснали очи. — Аз съм сърдита не защото ме желаеш, а защото ти се ненавиждаш заради това. Защо, Невада? Защо да не ме желаеш?
— Няма да те имам.
Идън въздъхна гневно. Заговори като жестикулираше безпомощно. Замълча и поднови:
— Аз няма да ти откажа, Невада.
— Защо? Да не би да лягаш с всеки срещнат?
— Ти как мислиш?
— Мисля, че побесняваш дори и от докосване.
— Прав си.
— А мен защо приемаш?
Идън се накани да даде пространно обяснение за невероятните чувства, които владееха сърцето й, но отговорът й прозвуча, неочаквано и за нея, само в три думи:
— Обичам те, Невада.
Устните му се извиха и лицето му доби диво изражение.
— Точно от това се боях. Приказки. Няма да разбереш, че между нас може да има само секс. Пожелах те още в първия миг. И ти ме пожела. Любовта не може да го промени. Секс. Чист и обикновен, горещ като адски огън.
— Можеш да го наричаш както искаш.
— А ти ще го наричаш любов, така ли?
— Какво те е грижа как ще го наричам? Не те карам да изричаш лъжи за чувствата си към мен. Не съм те молила за нищо, освен за едно къпане.
— Нека да ти обясня какъв е истинският свят, приказна принцесо. — Невада се престори, че не е чул думите й. — Истинският свят е Афганистан. Вървиш из тесни процепи между планините с петима неудачници зад себе си и когато стигнеш назначението си, виждаш, че си сам. Около теб няма друго, освен кръв. И тишина. Истинският свят е мястото, където ти се бориш в името на онова, в което вярваш и внезапно разбираш, че дали си победител или губещ, е все едно пред лицето на смъртта. В истинския свят владееш сто начина да убиваш и нито един, за да спасиш живота на едно дете.
Идън понечи да го прекъсне, но Невада продължаваше да говори. Гласът му бе безизразен, думите сякаш я удряха и я принуждаваха да слуша.
— В истинския свят влизаш с хората си в селото им, а съпругите, сестрите, майките и дъщерите им са убити по начин, който дори не можеш да си представиш; децата са болни или прегладнели до смърт, а бебета са толкова слаби, че не могат и да плачат, но майките им нямат мляко и единственото, което можеш да сториш, е да се молиш за душите им докато умрат, а след това да ги погребеш и да си тръгнеш. Просто да си тръгнеш, защото всеки, който е загрижен за стойността на нечий живот, дотам че да бива наранен от загубата му, е глупак.
— Невада — прошепна Идън и протегна ръка в желанието си да го успокои. — Невада, аз…
С мълниеносно движение той хвана китките й и тя извика.
— Не ме докосвай, Идън. — Вместо да я пусне, той се приближаваше до нея. Устните им почти се докосваха. — Желая те така, че не мога да спя нормално, не мога спокойно да си поема дъх, не мога да погледна ръцете си, без да си представя тялото ти между тях. Господи! Дори устните си не мога да оближа, без да се запитам какъв е вкусът на твоите.
— Опитай! — прошепна тя. — Опитай вкуса ми, Невада.
Със стон той приведе главата си.
Устните на Идън бяха нежни, топли и беззащитни. Отвориха се без колебание и езикът й мигновено се стрелна към неговия. Целувката им ставаше все по-дълбока и по-дълбока, гореща, сладка. Истинска! Той искаше повече, притискаше се в тялото й и се притесняваше от свободата, която се канеше да си позволи.
Тогава осъзна, че Идън трепери. По бузите й падаха горещи сълзи. Той пусна китките й и се отдръпна. Облиза устни и усети соления вкус на сълзите й. Дълбоко у себе си усещаше болка.