— Значи сме наравно — Идън го изгледа над ръба на чашата. — И аз не познавам друг като теб. И не съм била целувана така. Сякаш от едната ми страна бе адът, а от другата — раят. А по средата грееше дъга…
Тя усети, че дъхът на Невада секна. Зениците на очите му се разшириха.
— Така ли беше и за теб, Невада?
За миг предположи, че младият мъж ще я повали пред огнището и отново ще я целуне, но той се изправи, грабна якето си и отвори вратата.
— Отивам да видя леговището на кугуара.
— Каква откровеност. Искаш ли отново да се върна към любезността? Не е ли по-добре да изразходвам натрупалата се у мен енергия като те галя?
Вратата леко се затвори зад гърба на Невада.
— Ако срещнеш Бейби, прати ми го — извика тя. — С него ми е по-весело.
Невада не отговори.
Идън приближи прозореца. Невада изсвири няколко пъти с уста, високи и ясни звуци. След минута Бейби бе при него.
— Във военната терминология поведението на Невада би било характеризирано като пренебрегване на противника — каза на глас тя. — Но хората му казват чисто и просто отстъпление.
С усмивка тя провери водата във ведрото и кимна с одобрение. Докато се нахранеше, щеше да е достатъчно топла.
Два часа по-късно Идън се чувстваше на седмото небе, чиста като слънчевата светлина. Излезе навън и изнесе спалния чувал на Невада. Просна го на слънце. Нейният чаршаф, още влажен, висеше на въже, опънато от хижата до най-близкото дърво. Сутиенът й от бежова дантела бе мокър, но бикините й бяха почти сухи. Реши, че би могла да преживее час-два и без бельо. Топлият въздух доказваше, че пролетта е на път.
С типичния за сезона каприз бе задухал южнякът и температурата на въздуха бе около двадесет градуса. Снегът се бе разтопил напълно и земята ухаеше. Всяко вдишване, както и усещането на приближаващата пролетна жизненост, бе празник за чувствата.
Запя птичка. Идън се закова на мястото си и притвори очи. Приемаше песента със същото удоволствие, с което приемаше слънчевата светлина.
Храстите зашумяха и се чу лекото докосване на лапи върху земята. Вече не бе сама. Тя отвори очи и се обърна.
— Здравей, Бейби. — Тя зарови пръсти в козината му и се огледа за Невада. В слънчевата светлина изглеждаше мургав, а движенията му издаваха неимоверната му мощ.
— Откри ли това, което търсеше?
— Ограничих пространството. Ще опитам отново след обед. Снегът се топи много бързо, дори и по сенчестите места.
Невада забеляза блясъка на очите й, цвета на бузите й. Затвори очи, за да преодолее копненията на тялото си.
— Изкъпа ли се?
— Да. Стоплих вода и за теб, ако искаш.
— Искам. Благодаря ти.
— За нищо — отвърна Идън. — Извикай ме като свършиш и ще приготвя обеда.
Невада кимна, и без да продума влезе в хижата. Идън с въздишка обърна спалния чувал, за де се изсуши и от другата страна.
Невада има право, каза си. Военните действия изключват любезността. Така е още по-лошо.
Военните действия не се промениха по време на обеда. Пикантните сандвичи, които Идън бе направила, губеха вкуса си. Тя опита да поведе незначителен разговор, но Невада участваше с хладни и кратки любезни отговори.
Идън погледна Бейби, който безсрамно бе положил глава върху коленете на Невада и му каза:
— Ухапи го!
Вълкът я изгледа невярващо.
— Нали ме чу? Първо Невада се оплака, че съм любезна, след това се нахвърли върху ми, че съм била искрена. А сега използва това като оръжие срещу мен. Така че, хапни го за обяд. Бог ми е свидетел, че този мъж не става за нищо друго.
Бейби не й обърна внимание и отново положи муцуна върху ръцете на Невада.
— Остави човека на мира, Бейби! Не виждаш ли, че не го интересуваш? Не го моли!
Идън потръпна, защото думите й отекнаха в главата й.
Не е лош този съвет, каза си. И аз трябва да се вслушам в него.
Изправи се, отвори вратата на хижата и се обърна към Бейби:
— Вън!
Бейби изтича и се намести в локвата под една сянка. Идън прибра останалата храна в шкафа.
Невада дояде сандвича си, пийна вода и се зае да прибира вещите си.
Идън се досети, че се кани да си тръгва. Обзе я притеснение. Когато започна битката, не предполагаше, че е възможно той да се измъкне от бойното поле, като отнесе сърцето й.
Тя не познаваше добре военната стратегия и тактика.
А Невада бе изключително вещ в тази област.
Девета глава
Мълчаливо Идън се зае да пъха якето в раницата си.
— Отиваш ли някъде? — Невада я гледаше изпитателно.
— На лов за котки. — Тя внимателно контролираше гласа си. — Много ме бива в това, макар да е ясно, че за друго не съм добра. Целувките. Воденето на битка…