Очите на Невада се присвиха. Младата жена не бе в състояние да преодолее тъгата в гласа си.
— Ще ти дам клетъчния телефон. Сложи и него в раницата си.
— Не, благодаря.
— Това не е молба, а закон за „Рокинг Ем“. Щом тръгваш да бродиш из планините, вземаш и телефона, за да можеш да се обадиш, ако изпаднеш в беда; покритието не е идеално, но е по-добро от нищо.
— Не ти помогна миналата седмица.
— Телефонът бе останал в чантата на седлото.
— Прекрасно място.
— Не бъди нагла — нервно изрече Невада.
— Защо не? Така ти помагам.
Идън не сложи раницата на гърба си, а нехайно я провеси през рамо. Отвори вратата и се накани да пристъпи навън, когато ръцете на Невада я спряха. Вратата отново бе затворена. Движенията му бяха светкавични. Голите му ръце издаваха силата, която бе овладял. Бе истински боец, привикнал да се бие и да печели.
— Щях да те пусна да си вървиш — гласът му бе дрезгав. — Бог да ми е на помощ, опитах се да го направя. А след това те зърнах как стоиш в слънчевата светлина, усмихната, заслушана в песента на птица. Беше толкова красива, че едва не коленичих.
Той сви пръсти в юмрук и бавно ги отпусна. Ръцете му леко трепереха.
— Приказно момиче, направено от смях и слънчеви лъчи — прошепна той. Устните му докосваха косата й, ухото, опитваха топлотата на врата й. — Не съм подходящ за теб, но ще те желая, докато се движа.
Идън вдигна ръце пред лицето на Невада и му показа, че треперят. Той промърмори нещо, което можеше да бъде и ругатня, и молитва. Тя понечи да се обърне към него, но бе отново притисната към вратата от силното му тяло.
— Помисли си добре, преди да се обърнеш — гласът му бе груб и издаваше възбудата му. — Не ти предлагам любов, нито щастие след това.
Невада сведе глава и притисна устни до врата й.
— Но когато свърша, ръцете ти няма да треперят.
Първично желание разтърси тялото й. Внезапно осъзна, че Невада е отпуснал ръце и не я притиска. Стоеше до нея и чакаше отговора й. Тя бавно остави раницата да се свлече на пода и се обърна с лице към него.
Погледът му спря дъха в гърдите й. С вопъл протегна ръце към неговите и само след миг Невада я целуваше. Тя мълвеше името му и обви с ръце врата му. Той отново я целуна и отне способността й да говори, да мисли, да диша.
Единственото, което интересуваше Идън, бе допирът до тялото му, прегръдката му. Опитваше вкуса на устните му и се оставяше на неговите. Пръстите й рошеха косата му, брадата му или се впиваха в раменете му. С възторг опипваше мускулестите му ръце и се опияняваше от силата, излъчвана от тялото му, като пламенно отвръщаше на целувките му.
Невада с изненада откри, че младата жена му даряваше повече, отколкото бе очаквал, отколкото бе получавал от друга досега. Тя откликваше с щедростта на лятото, ускоряваше ритъма на сърцето му и той се отдаваше на огнения вихър на целувките. Езикът му проникваше все по-навътре със страст. Двамата бяха останали без дъх, преплели здраво ръце. Невада внимателно вдигна Идън, макар че се боеше да не бъде отблъснат.
Накрая вдигна глава и остави Идън да се отпусне върху тялото му, без да се опитва да прикрие възбудата си. Потръпна от удоволствие, щом тя притисна устните си в неговите. Държеше я в ръцете си и диво се бореше да възвърне контрола върху чувствата си, върху реакциите си, който бе считал за неотменен в продължение на много години.
— Господи!
Опита се да се отдръпна от Идън, но вместо това едрата му длан вплете пръсти в косата й.
— Невада?
Идън силно го прегърна, уплашена, че ще се отдалечи от нея. — Какво не е наред?
— Нищо. Всичко. Ти ме изненада, Идън.
— Аз?
Невада прокара пръсти през светлата й коса, после вдигна брадичката й и я накара да го погледне.
— Да — каза й. Захапа леко долната й устна и потръпна едновременно с нея. — Ти ме желаеш.
— Какво?
— Усетих го, видях го. Ти ме желаеш.
— Какво лошо има в това? — Очите й бяха огромни.
Той долавяше смущението й така, както усещаше страстта й.
— Нищо. Няма нищо лошо. Само е… Изненадващо. Никоя жена не ме е целувала като теб. Без сметки, без да очаква нещо в замяна. С пълно себеотдаване и огнена страст. Щом те целунах, страстта ти още по-силно се разгоря. Можех да те обладая. Бог ми е свидетел, че го исках.
Идън го гледаше неразбиращо.
— Не усети, нали?
Тя поклати глава.
— Не дойдох в Уайлдфайър каньон, за да се любя с теб. Дори доброволно изпразних джобовете си, за да държа ръцете си в тях, ако се изкуша да те докосна. Оказа се безполезно и сега се питам как да те предпазя да не забременееш. Какво ще кажеш? Можеш ли да се справиш с това?
Идън отново поклати глава.
Невада подигравателно изви устни, въпреки че очите му блестяха от обзелата го страст.