— И аз мисля така — каза й. — Ти не спиш с мъжете, нали?
Идън за трети път поклати отрицателно глава.
— Хубавото е, че има различни начини да хванеш котката.
— Какво?
Невада се поколеба, вдигна глава и попита:
— Колко опитно си, приказно момиче?
Тя прехапа устни и го изгледа разтревожено.
— За какъв опит говорим, практически или интелектуален?
— Практически.
— Не много.
— Колко е това „не много“?
— Никак.
Невада подсвирна.
— Девствена си, нали?
— Това няма значение. Всяко момиче започва така.
— Господи! — бе единственото, което Невада успя да каже. Гледаше я невярващ.
— Не се притеснявай! Девствеността не е заразна.
— И аз не съм заразен, но не е нужно да се безпокоиш за това.
— Не те разбирам.
— Ще си останеш девствена.
— Но аз не искам…
— Ще бъдеш много опитна, но така или иначе си оставаш девствена.
— Това пък какво значи?
Невада взе лицето й в големите си длани. Устните й тръпнеха от целувките, с които го бе научила на повече, отколкото знаеше до този миг за страстта между мъжа и жената. Чудеше какво ли още би могъл да открие, на какво да научи прекрасната си и страстна Идън.
Присвитите очи на Невада се плъзгаха по извивките на изящното тяло на момичето, от гърдите до коленете й, а тя имаше усещането, че за първи път е открила сладостта на първите пролетни слънчеви лъчи.
— Невада, — прошепна тя, — няма ли да ме целунеш?
— А не искаш ли ти да ме целунеш?
— Дали искам? — Тя меко се засмя, като се питаше дали младият мъж е в състояние да проумее, че любовта за нея бе ново усещане — първично и диво. Не можеше да го изрази в слова.
— Когато те хванах за ръката, за да не убиеш онова момче в бара и ти ме погледна… ти ме видя, Невада. — Проникна в душата ми и затова ме остави да те спра. Позволи ми и аз да те видя — шептеше замаяно тя. — Родени сме един за друг. Искам да бъда с теб. В рая или в ада, все едно къде!
Невада тихо простена и приближи устни към устните на Идън. Щом усети топлината на езика й, я притисна и повдигна леко тялото й. След време се опита да я отдалечи от себе си, останал без сили от неимоверните усилия, които полагаше, за да контролира тялото си. Но удоволствието го опияняваше и не бе в състояние да се възпре.
Само още веднъж. След това ще спра и ще си поема дъх. Само веднъж…
Плъзна отново език между устните й и дочу сподавен стон. Бавно овладя устата й и се опита да спре. Но Идън не желаеше да се откаже от милувките му, от първичната му мъжка страст. Инстинктивно зъбите й ограничиха движенията на езика му, подканвайки го да продължат.
Идън би се засмяла на реакцията му в този миг, ако Невада не бе плъзнал ръце по тялото й. Притискаше гърдите й и тялото й се извиваше, понесено върху гребена на горещите вълни на желанието.
Езикът на Невада отново проникваше в устата й и предизвикваше Идън. Ръцете му галеха гърдите й, чиито зърна бяха станали твърди. Той ги докосна и така предизвика ново усещане, което разтърси тялото на момичето. Имаше чувството, че костите й се разтапят.
— Невада, не издържам повече. — Тя бе удивена от мощта на чувствата си и посегна към ръцете му.
— Не се опитвай! Аз ще те държа. Мога да те държа и с една ръка. — Гласът му бе суров. — Но първо имам да свърша нещо. Не, сто неща. Хиляда… О! Господи, Идън, какво ми правиш?
Идън отвори очи и срещна погледа на Невада. Защо ли бе решила, че е хладен? Бе горещ, изгарящ като целувките му.
— Сложи ръцете си на врата ми. Дръж се за мен.
Ръцете му отново се плъзнаха от раменете към бедрата й, телата им бяха притиснати и тя усещаше възбудата му. Инстинктивно му отвърна със страст, леко разтвори бедрата си и той простена. Избутваше с леки тласъци тялото й ту нагоре, ту надолу и всеки път се заричаше, че ще спре.
Не спираше.
— Отвори устни и ме целуни — каза й, надвесен над нея. — Искам да проникна в теб. Целуни ме.
Идън покорно изпълни желанието на младия мъж, самата тя тръпнеща от наслада. Светът се завъртя около нея и тя още по-силно заби пръсти в раменете му. Той внимателно я положи върху дюшека. Желаеше я с настоятелност, която изглеждаше невъзможна. Опитваше се да не мисли, защото само така можеше до известна степен да контролира тялото си.
Дълго след това Невада с неудоволствие прекрати целувката. Вдигна глава и въздъхна. Никой не го бе изкушавал като Идън, лежаща тръпнеща и беззащитна в ръцете му, изпълнена с желание, което го караше да тръпне.
— Трябваше да сложа лед във водата, с която се къпах. — Невада не можеше да преодолее възбудата си.