— Целуни ме, Идън. Позволи ми да проникна в теб.
Идън разтвори устни и се понесе на вълните на сексуалната възбуда при допира на езика на Невада до нейния. Тя извика.
Срамът я бе изоставил напълно. Невада леко я ухапа по врата и отново спусна ръка по бедрото й. Предизвикваше я, галеше я, а тя бе пламнала така, сякаш бе потопена в лава.
Невада нежно я притисна към себе си като се опитваше да пренебрегне силата на незадоволената си страст. Бе невъзможно. Поемаше си дъх и усещаше уханието на тялото й, топлината и мекотата му.
След няколко минути Идън въздъхна.
— Беше прав. Ръцете ми вече не треперят. А ти си още тук.
— Ще оживея.
— Радвам се да го чуя, защото имам нужда от помощта ти.
Тя се приведе над ботушите му.
— Идън, какво правиш?
— Свалям ти ботушите.
— Виждам — прозвуча рязко отговорът му.
— Така си и мислех — тя нежно го изгледа. — Вгледай се по-отблизо и ще видиш как изчезват и дънките ти.
Невада стрелна ръце и сграбчи нейните.
— Не бива — каза й.
Десета глава
Винаги, когато Бейби бе в бараката, Идън се будеше призори. Тя разтърка очи и хвърли поглед към мястото, където обикновено беше постелята на Невада, навик, придобит през последната седмица.
Беше празно.
Вече седем дни беше празно. Нямаше причина да се надява да не е. Бяха се любили, беше я накарал да плаче от удоволствие… И след това изчезна, без да й каже нито дума. Повече не го видя.
Мълчаливо тя задаваше едни и същи въпроси, които я измъчваха, щом се събудеше в самотата на бараката.
Защо си отиде, Невада? Питах те защо се отричаш от слабостта си към мен. Отвърна ми, че съм била твоя. После се любихме и ти си тръгна безгрижно, сякаш нищо не е станало. Защо? Не ти ли беше приятно?
Идън премигна два-три пъти, за да спре сълзите си и се зае да си приготвя закуска. В Бараката бе толкова студено, че дъхът й се виждаше. След южняка бе дошъл леден северен вятър и тя имаше чувството, че се кани да остане до юни. През нощта отново бе паднал сняг.
— Ако е тръгнал след майката кугуар, ще открием следите й. Най-после ще видя леговището й. Нали, Бейби? — Идън се учуди на собствения си глас.
Животното наостри уши. Жълтите му очи следваха всяко движение на младата жена, която, след като се нахрани, почисти и подреди стаята.
— Готов ли си да вървим?
В миг Бейби бе до вратата, вибриращ от възторг и нетърпение.
— Добре. Да вървим. Време е да намерим нещо по-едро от рис.
Бейби махаше с опашка, готов да започне приключението.
Идън се закле да мисли за кугуарите, а не за мъжа, който бе разбил сърцето й и наранил душата й и отвори вратата. Вълкът се стрелна към горичката, приличен на ниско летяща сянка.
Нахлузи раницата на гърба си. Върху снега ясно личаха лапите на Бейби. Знаеше къде отива — първо до ручея, а после до голямото махнато дърво, където за пръв път бе открили кугуара. Котката бе успяла да се изплъзне от преследвачите си преди две седмици.
Като се оглеждаше за майката, Идън видя следите на два други кугуара, фотографира ги и ги проследи, докъдето можа. Единият бе млад екземпляр, който търсеше своя територия, но границите вече бяха маркирани от по-старите. Обезкуражен, той очевидно се бе отдалечил от определената на Идън площ за изследване.
Вторият кугуар постоянно пребиваваше там, но нямаше леговище. Ставаше дума за мъжко животно. Проследяването му беше изключително трудно, дори и когато носът на Бейби бе впрегнат в работа. В лошо време, ако кугуарът не носеше електронен нашийник, задачата ставаше невъзможна.
Идън се надяваше, че Невада ще се окаже прав, че кугуарът до голямото дърво е женски. Фактът, че не се бе мярнал през последните две седмици, бе окуражаващ. Вероятно голямото дърво бе в периферията на владенията на майката. Тя ходеше на лов, но се задържаше близо до малките си. А върху току-що навалелия сняг следите щяха да се виждат изключително ясно.
Три часа по-късно и на разстояние от десет километра Бейби откри пресни следи. Воят му наелектризира тишината. Идън му свирна, за да го повика при себе си. Той послушно я приближи. Тръгна редом с господарката си, доволен да участва в преследване. През последната седмица с Идън прекарваха почти целия ден навън, защото тя не желаеше да си спомня за Невада.
Идън изучаваше следите, открити от Бейби. Бяха от кугуара, който Бейби веднъж бе поставил в безизходно положение. Ясно се виждаше, че единият пръст на предната му лява лапа бе по-голям от другите. Идън въодушевено тръгна по дирята. Дърветата съвсем оредяха. Движеха се по гол склон. Необяснимо защо стъпките на кугуара се виждаха прекалено близко една до друга и изчезнаха.