— Ти наистина си убедена в думите си — бавно изрече той.
— Винаги вярвам в онова, което изричам. Грешка от моя страна.
— Ти не вярваш на приказките, но вярваш в любовта — недоумяваше той. — Знаеш какво представлява животът, но си позволяваш да се влюбиш. Как успяваш?
Идън прочете в погледа му любопитство, равно по сила страстта му. Заприлича й на вълк, който все повече приближава огъня, противопоставя се на инстинкта си за самосъхранение, зашеметен от излъчването му.
— Какво друго мога да направя? — простичко изрече тя. — Както е казал Еклесиаст, човекът е животно, но все пак се смее, обича, живее. Не само оцелява. Живее!
Мълчание надвисна и над двама им. Невада посочи вдясно следа, оставена от сърна.
— Тръгни по следите, Идън. Ще разбереш всичко необходимо за същността на живота.
Идън не му отговори, свирна с уста да повика Бейби и проследи дирята на сърната, като добре знаеше какво ще открие. Майката кугуар бе още жива, а това означаваше, че други същества трябва да умрат, за да поддържат живота й. Така си върви животът. Така и ще върви. Живите имат нужда от храна.
Следите на сърната изчезваха в снежна преспа, тези на кугуара продължаваха. Котката бе прескачала с лекота със сърната в устата си.
— Бързо убийство. Нищо чудно. Кугуарите са сред най-добрите преследвачи в света. Само погледни как се движат и ще разбереш, че сякаш са създадени да преследват и да убиват.
Замълча, но Невада не каза нищо. С въздишка тя се нахвърли върху боеца, когото обичаше.
— В страната на лосовете един кугуар бил убил животно, което надвишава пет пъти собственото му тегло. Понякога надделява лосът и кугуарът бива наранен. Котките умират трудно. В болка. Природата е много по-жестока към преследвачите, отколкото към жертвите, дойде ли часът на смъртта.
Невада се бе втренчил в очите й и не продумваше.
— Човекът е единственият преследвач, който може да види проекцията на действията си в бъдещето. Той съзнава, че ще умре. В това се различава от кугуарите. И макара да съзнава, че е смъртен, човешкият разум е способен да твори, да обича или да мрази. Насилствената смърт е само част от човешката действителност, но не е най-важната част.
— Предполагам, че любовта е — с горчива ирония изви устни Невада.
— Да. — Без да съзнава, Идън постави ръка върху халката на Аврора, която се полюляваше на златната верижка около врата й. — Любовта не е безсмислена. Никога. Но може да наранява по-жестоко от всяко друго оръжие в света.
Гласът й бе преминал в шепот.
Невада я гледаше. Искаше му се да я разтърси, да я накара да прозре глупостта си. Думите останаха неизказани. Болката на Идън бе прекалено истинска и съвсем не глупава.
Без да каже и дума, Идън обърна гръб на Невада, вдигна бинокъла и огледа наоколо. Откри мястото, до което кугуарът бе влачил жертвата си. Видя останките от храната. Преценяваше ситуацията с очите на биолог, а не на жена, която еднакво обича и сърните, и котките. След като се нахранеха, кугуарите заравяха останките от плячката и отиваха да накърмят малките, след това се връщаха и си дояждаха, ако междувременно не се намесеше някой друг хищник.
— Бейби! До мен!
Големият вълк моментално застана до нея. Бе предан на жената, която бе спасила живота му. Тя обви с длан муцуната му, за да му покаже, че трябва да мълчи.
Промяната в Бейби бе неописуема. Сякаш в тъмна сянка слънчев лъч бе осветил изведнъж тялото му. Опитът му подсказваше, че командата за тишина означава, че преследваното животно е наблизо. С подскоци той последва Идън и приближиха останките на сърната. Щом надуши пресните следи на кугуара, вълкът потрепери, но не издаде нито звук.
Километър и половина вървяха по следите на котката. Невада ги следваше мълчаливо. Стигнаха невисок склон, където дърветата предлагаха единственото възможно прикритие. На места снегът се бе разтопил и се показваха зелените храсталаци. Пролетта бе на път.
Докато изкачваха склона, стана ясно, че ако леговището на кугуара бе в отвъдния край, ще бъдат открити, още щом стигнат билото. Идън не искаше да обезпокои животното и да го принуди да си търси ново леговище.
С палец Идън определи посоката на вятъра. Бе слаб, но непредсказуем. Опита отново. Вдигна рамене и въздъхна. Кугуарите разчитаха повече на ушите и очите си, отколкото на обонянието си, за разлика от вълците. Така или иначе, не можеше да наближи леговището, без да я усетят. Тя свали раницата от гърба си. В това време покрай нея безшумно се втурна Невада, свалил шапка, с пушка в ръка. Тя тръгна след него и като използваше гърба му за прикритие, пълзеше нагоре. Невада превзе хълма със скоростта на светкавица. Движеше се като кугуар, безшумно, грациозно и с потенциална заплаха.