Светкавица проряза небето. Последва страхотен гръм. Завит през глава, Невада кашляше и стенеше, а дървото над него виеше клони. Кишата се спускаше на ледени потоци.
Как би нарекъл командос, който спи на студа, когато наблизо има подслон?
Глупак. Невероятен глупак.
Или си мислиш, че Идън ще те нападне и ще те похити, докато спиш?
Най-вероятно е да ми пререже гърлото. Откакто й казах, че не съм дошъл за секс, би се качила и на върха на дървото, за избегне допира до тялото ми.
И ти си доволен, така ли?
Да. Точно така.
Невада би желал да успее да заблуди себе си, но този вид лъжа не бе животоспасяваща, а той бе добър единствено в оцеляването.
Прав си, подиграваше се сам на себе си. За нищо друго не те бива. Липсва ти здрав разум, иначе защо ще стоиш навън в бурята?
Клоните се свеждаха под напора на вятъра и във врата на Невада се изсипаха ледени струи. С ругатня той се изправи, грабна спалния си чувал и побягна към хижата.
Още не бе почукал и вратата се отвори.
— До огъня има кърпа. — Идън веднага му обърна гръб.
Той безпомощно гледаше как тя се отдалечава. Знаеше, че не мисли за сексапилността си, но я издаваше с всяко от движенията си. Коленете му омекнаха.
Светлина изпълни ъглите на помещението, щом Невада затвори вратата. Бейби спеше в най-студения край на помещението. Дори не вдигна глава.
— Върни се в леглото! — процеди Невада.
Дори и Идън да бе казала нещо, то бе заглушено от поредния гръм. Тя грациозно се плъзна под завивките си. Невада свали фланелката си и взе хавлиената кърпа. Грубата тъкан затопли кожата му.
Заради него Идън бе държала кърпата до огъня! От тази мисъл кръвта му кипна. Мечтаеше да усети отново допира на ръката й до тялото си. Изви кърпата с всичка сила. Отново бе повел борба със себе си.
Престани да мислиш за нея!
Чудесно. Най-добре да спра и да дишам.
Невада понечи да свали влажните си джинси, но се поколеба. Не носеше бельо, но не смяташе, че Идън го гледа. Пък и нали вече го бе виждала гол?
И отново го завладя споменът. Идън лежи в прегръдките му, докосва бедрата му…
Коленете му омекнаха.
С бързи движения той се съблече и просна панталоните си пред огъня. Идън шумно си пое дъх при вида на тялото му.
— Невада… — гласът й трепереше.
Той бавно се извърна към нея. Всяка секунда губеше битката срещу себе си и се приближаваше крачка по крачка. Застана в края на постелята й и се опита да се успокои. Не успя. Затвори очи и коленичи, стиснал юмруци.
Малко по-късно Идън нежно го целуваше. Завладян от болка и удоволствие, той протегна ръце към нея. Зарови ръце в копринените й коси, вдигна лицето й към жадните си устни. Не му бе достатъчно. Целувките не го задоволяваха. Искаше да проникне в тялото й.
— Идън, — прошепна той, — ще ми разрешиш ли…
— Да — тя дори не пожела да разбере за какво я моли.
Невада трепна и отвори очи, забулени в сенките на пламъка. Тя го желаеше. Желаеше го.
— Вдигни ръце, Приказно момиче.
Той плъзна ръце под пуловера й. Не отделяше от нея взора си. Бавно вдигна нагоре дрехата и разголи гърдите й. Погали раменете й.
— Видях как сянката ти се движи, докато се къпеше — той бе заровил глава в гърдите й. — Повярвай ми! Изпитах ревност дори към хавлиената кърпа. Затова, че докосва кожата ти и ти пламваш.
С нежни устни Невада докосваше гърдите й. Идън напълно съблече пуловера като трепереше. Докато бе извила назад тялото си Невада се надвеси над нея и пое едно от зърната на гърдите й в устните си. Преди да успее да си поеме дъх, бе вече покорена от страстта му.
Тялото й се виеше, обливано от горещи вълни. Тя шептеше името му. В отговор Невада проникна с език в устата й и докосна езика й. Тя изкрещя, а той продължи с ласките. Когато вдигна глава, гърдите й блестяха на светлината на огъня.
Невада я съзерцава известно време. Тялото му гореше от страст, която не бе изпитвал и която едва ли би могъл да контролира.
— Стани, Приказно момиче! — гласът му бе плътен и галеше слуха й така, както устните му бяха ласкали гърдите й.
— Не мога — през смях възрази Идън.
Невада повдигна тялото й и я притисна до себе си.
— Сложи ръцете си върху раменете ми — каза й.
След миг той сваляше топлото зимно бельо от тялото й. Тя остана гола, а огненочервената дреха бе захвърлена в страни. Косата на Невада блестеше. Той целуна от вътрешната страна бедрата й. Брадата му се търкаше в кожата й.