Невада стегна бедрата си и Идън трепна.
— Току-що ти бе моя. — Той говореше със затворено очи. — И аз отново те желая. Затова си тръгнах преди, знаех, че ще те взимам отново и отново, докато загубя сетния си дъх. Никоя жена не ме е карала да се чувствам така, сякаш тялото ми гори в огън. Ще те изгоря живо, Приказно момиче!
Невада се наведе над устните й и я притисна така, че тя усещаше костите си, опрени в неговото стегнато и мускулесто тяло. Той отново проникна в нея, понасяйки я на вълните на екстаза.
Тя диво го зовеше в унеса си, а той се движеше все по-навътре в тялото й. Потънаха в пот, но не можеха да спрат, изкачваха се нагоре и нагоре по спиралата на страстта. Внезапно Идън изви тялото си в дъга. Сякаш се бе възпламенила бомба.
— Сега го почувства, нали? — попита я той. — Така се чувствах и аз първия път, когато докоснах тялото ти. Не ми е достатъчно да те любя веднъж, винаги копнея за повече. За мен ти си като слънчева дъга в нощното небе, недостижима и така прекрасна, че душата ми плаче за теб.
Идън се мъчеше да преодолее смущението си. Невада я държеше в ръцете си и тя не помръдваше. После бавно я целуна. Тя му отвърна с жаждата на пустинник.
Нямаше сили да го назове, дори дъх не можеше да си поеме. Бе се отпуснала до него изтощена. Невада наблюдаваше как се променят очите й.
— Цветовете на живота — отбеляза той и леко докосна устните й със своите.
— Невада? — прошепна тя.
— Не мога да спра. Дори не се и опитвам. Всичко е ново за мен, както и за теб, Приказно момиче. Да изгорим заедно!
Двамата отново преплетоха тела. Невада нежно плъзна ръце под бедрата й и вдигна краката й. Идън трепереше. Той я погледна в очакване, а тя бе поразена от контраста между мекотата на движенията му и дивата страст, засенчила очите му.
Този път Идън не се смущаваше. Той я облада с мощта на зората, която побеждава мрака на нощта, осветява света и не остава нищо скрито. Невада изпълваше тялото й, разтърсвано от непознати страстни тръпки. И отново пламна огънят.
Нищо друго не съществуваше, освен екстазът на страстта.
След време и двамата заспаха.
Идън плачеше насън, защото бе видяла сенките в очите на Невада и знаеше, че ще се събуди сама.
Дванадесета глава
Бейби откри следите на Невада на билото, което бе разположено точно над леговището на кугуара. Болка прониза сърцето на Идън, като разбра, че Невада е бил така близо, а не се бе отбил поне да я поздрави. Оглеждаше се с надеждата да го види. Напразно! Ако той искаше да говори с нея, щеше да го направи. Бил е извънредно предпазлив, щом дори и вълкът не бе усетил присъствието му.
Идън се взираше в стъпките му и се опитваше да не заплаче. Бяха изминали вече две седмици от нощта, когато Невада влезе в хижата, за да се спаси от бурята. Споменът за тялото му я накара да потрепери. Сълзи закапаха от очите й. Тя вдигна глави и извика.
— Невада! Невада! Не ме ли чуваш? Обичам те!
Никой не й отговори.
Невада си бе отишъл.
За пръв път Идън си даде сметка, че боецът няма да се върне. Любовта й не бе в състояние да го промени. Още по-лошо, нейното вричане в чувствата бе заплашило трудно изграденото му самообладание, придобито срещу цената на изгорените села в Афганистан.
Истинският свят е мястото, където можеш да се молиш или да даваш лекарства, да държиш бебетата, докато умрат, след това да ги погребеш и да си тръгнеш. Просто да си тръгнеш, защото всеки, чиято душа е ранима заради загуба, е глупак.
Невада бе заключил сърцето си завинаги. Дори бе забравил къде е оставил ключа.
Стратегията му вършеше работа. Оцеляваше там, където други намираха смъртта. Оставаше здрав, а други полудяваха. Запазваше самообладание, а другите се отдаваха на жестокост.
И тогава се бе появила Идън. Бе му предложила любовта си с надеждата, че ще изцери душата му. Направи го така, че той не можа да откаже.
Бих дал душата си, за да не те желая, Идън.
Макар и полудял от болка, той не си бе тръгнал. Бе я дарил с най-невероятното преживяване в живота й.
А тя го бе дарила с нова агония. Щом си спомнеше за очите му, в шито играеха сенки, за изключителната нежност на ръцете му, пожелаваше да умре.
— Боецо — трескаво прошепна тя, — съжалявам. Не знаех какво ти причинявам. Не помислих какво ще стане, ако не успея да те излекувам.
Щом произнесе думите, се сепна, за пръв път осъзнала собствената си арогантност. Бе повярвала, че е в състояние да излекува човек, когото дори не можеше да накара да се усмихне. От прозрението я заболя така, сякаш някой удряше с чук главата и тялото й. Коленичи и сведе глава.