Щом Идън се приготви, Невада пое покупките й. Мартенският вятър брулеше улиците. Беше студено. Нямаше сняг, земята бе още скована, затаила дъх преди атаката на пролетните ветрове.
На фона на тъмното небе се извисяваше снагата на планински масив. Около върховете се събираха облаци. Идън се огледа и разбра, че ще има снежна буря. Чудеше се дали да рискува и да поеме пътя между Уест Форк и хижата, която щеше да бъде неин дом до юни.
— В мотела е безопасно — Невада бе проследил погледа й. — Никой няма да ви безпокои.
Дълбокият му глас я заинтригува. Странно, бе озадачена от толкова много неща у този мъж, когото виждаше за първи път в живота си.
— Благодаря. Ако знаех какво представлява Уест Форк, щях да напазарувам в Кортес.
— Тук повечето време е спокойно — вдигна рамене Невада. — Просто не случихте момента. Само след два часа всички щяха да са пияни.
— Съмнявам се, че вие можете да се напиете. — Тя преметна на гръб сака с провизиите и отключи вратата на пикапа си. — Дисциплиниран сте.
Невада стрелна Идън, но преди да продума, видя, че в камиона се движи огромна тъмна сянка.
— Господи! Това вълк ли е?
— Почти — засмя се Идън. — Мелез между вълк и хъски.
Тя отвори вратата.
— Привет, Бейби! Ще се посвиеш ли малко?
Черната опашка радостно се вееше. Дочу се ръмжене, което прозвуча застрашително, щом Невада приближи кабината.
— Всичко е наред! Невада е приятел!
Ръмженето спря. Чифт жълти очи се втренчиха в Невада. Животното прие непознатия и се излегна на пода.
— Бебе ли? — изви вежди Невада. — Това животно тежи поне петдесет килограма.
— Шейсет, но расте дребничък. Намерих го в един капан, ако беше останал там, едва ли щеше да оцелее.
— И ти го осинови?
Идън кимна и се намести на шофьорското място като остави пакета с продуктите до себе си.
— Да не би да селекционираш диви животни?
— Не — отвърна Идън. — Аз съм биолог, специалист по диви животни, но не се занимавам с отглеждането и опитомяването им. Щом открия ранено животно, го лекувам и го пускам. Ако го задържа, с нищо не бих могла да компенсирам загубената му свобода.
Невада й подаде останалите пакети. Идън забеляза, че е наранил ръката си.
— Ранен си!
Невада се вгледа в зеленикавите й очи, които светеха като златни в приглушената светлина на отиващия си ден. Тя взе ръката му в своите. Допирът му напомни за топлината на лятото, мекотата на пролетното слънце. Искаше да се отпусне, да докосне устните й. Но след това щеше да се върне студът и болката щеше да бъде непоносима.
— Добре съм — гой дръпна ръката си.
Идън отново хвана дланта му. Болка и желание разтърсиха тялото му.
— Невада? Така се казваш, нали?
Той кимна, като се опита да не забелязва топлия й дъх.
— Ръката ти кърви. Ела с мен в мотела и ще я превържа.
— Не.
Резкият му отговор я изненада. Очите му бяха студени като зимната луна.
— Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Държа се като джентълмен.
— Да ме заведеш в стаята си? — с иронична усмивка попита Невада.
— Знаеш, че нямам това предвид.
— Да, но аз си го мисля.
Невада освободи ръката си и плъзна палец по извивката на устните й.
— Стой далеч от мен, Идън. Аз съм боец, а не рицар и те желаех повече от всички останали в бара.
Той се обърна и остави Идън безмълвна в ледената нощ, загледана след него с изумление и интерес.
Втора глава
Едър и тежък, конят порода Апалуза и със странното име Таргет надигна глава и изсумтя.
— По-спокойно, дебелоглавецо — спокойно изрече Невада и без да се обръща назад, добави: — Добро утро, Тен, някакви новини от Марая и Кеш?
Тенеси Блекторн бе свикнал с неприятната способност на брат си, не само да усеща чуждото присъствие с гърба си, но и да разпознава новодошлият. Таеше надежда, че след двете години, прекарани в „Рокинг Ем“, Невада ще забрави навиците си от годините, в Афганистан. Но уви! Бе запазил същата острота на сетивата и готовността си мигновено да напада — качества, които бе добил по време на престоя си в далечната страна, където бе обучавал бойци с въоръжение от каменната епоха да се защитават от танкове. Оттогава Невада бе дисциплиниран, концентриран и напълно лишен от емоции. С времето момчетата от „Рокинг Ем“ бяха престанали да се обзалагат дали някога ще видят искрена усмивка върху лицето на Невада Блекторн.
— Кеш се обади вчера — каза Тен. — Лекарят на Марая твърди, че всичко е наред. Очевидно се е разминала с грипа, който върлува там.
— Добре.
— Като стана дума за здравето, ти уверен ли си, че не си болен? Вчера имаше температура и треска.