— Доволен съм, че Марая е здрава. — Невада се залови с оседлаването на Таргет. — Прекрасно е, че тя и Кеш създават деца. Нямам търпение да чуя сърдития плач на поредното бебе, което плаче за следващото хранене. Детето на Карла е страхотно. — Невада намести седлото с внимателни движения и се метна върху него толкова бързо, че конят не успя да се реагира и да се възпротиви. — Както и твоята Каролайн. Госпожицата има прекрасни дробове. С Лоуган са си лика-прилика.
Тен се усмихна. Явно, брат му нямаше желание да говори за грипа, нужната му почивка и студа в планината.
— Радвам се, че харесваш бебетата. Марая ще ни дари две през май или юни.
— Близнаци? — Невада изгледа брат си.
— Да. Кеш бе така възбуден, че едва говореше. С Марая се надявали, но не споделили с нас, докато не получили потвърждение.
— Кажи й да внимава. Обикновено близнаците се раждат дребни, а дребните бебета създават грижи.
— Кажи й го сам. Ще бъде тук утре сутринта.
— Няма да мога. За няколко дни отивам на лов. — Невада кимна към билото на планината. — Надявам се, че в каньона Уайлдфайър е навалял сняг. Може би това ще е последният сняг, удобен за лов тази зима.
И може би, когато подгоня някоя пума, вместо да се боря с мечтите си, ще мога да видя и нещо друго, освен онези лешникови очи и топли устни, които потрепват и при най-лекото докосване на мъжка ръка.
Задната врата на ранчото се хлопна, сякаш някой бе излязъл от трапезарията. Таргет диво изцвили. Това изтръгна рязко Невада от мислите му и той отново насочи вниманието си към коня.
— Сега разбирам, защо Люк кастрира онзи жребец — промърмори Тен. — Таргет има повече ум в опашката, отколкото между ушите си.
— Ако обърнеш внимание, той все още е най-добрият кон в „Рокинг Ем“. — Привично движение на опитен ездач, Невада взе юздите в ръка, сложи крак в стремето и с лекота се метна на седлото. — Особено, когато снегът е току-що навалял. Таргет е достатъчно тежък и не се пързаля.
— Няма ли да е по-просто, ако простреляш някоя пума с приспивателно, после да й сложиш електронен нашийник и да я проследиш от въздуха?
— По-просто? Вероятно. И дяволски по-скъпо. И дяволски по-скучно за животното. И за мен.
— Така казва и Люк — разсмя се Тенеси. — Няма да споря.
Той се обърна и тръгна към къщата, но внезапно спря.
— Сещаш ли се за онази хижа, точно под Уайлдфайър каньон?
— Дето е в края на изоставения дърварски път?
— Да. Вчера се обадиха от управата на щата да ни уведомят, че някакъв специалист по животните от семейството на дивите котки ще установи там базовия си лагер за месец или два. Така че, ако забележиш следи от нечие присъствие, не се тревожи. С Люк се съгласихме да му осигурим свободен достъп до земите на „Рокинг Ем“, стига да ни предоставят копие от доклада за пумите кугуар.
При думата хижа Невада застина. Спомни си разговора от преди три дни.
Няма друг магазин оттук до щатската хижа.
— Казаха ли ти името на експерта? — попита Невада.
— Не. Защо?
Невада не отговори, унесен в спомена си за топлия глас на Идън, невероятно силните й ръце и липсата на страх в очите й, когато прочете желание за насилие в неговите.
Да не би да колекционираш и опитомяваш диви животни?
Не, аз съм биолог, специалист по диви животни.
Гласът на Идън, уханието й, опияняващата топлина, която излъчваше… Спомените бяха карали Невада да крачи часове наред с надеждата да ги прогони. Сигурно властваха и в сънищата му, но преди години той бе сключил договор със себе си. Никога не помнеше сънища.
— В събота в Уест Форк имаше една млада жена — с безразличие изрече той. — Спомена, че била експерт по диви животни.
— Миналата събота?
Макар че Невада не бе казал и дума, слуховете за боя в кръчмата бяха обиколили щата. Той кимна.
— Жена значи?
Невада кимна отново.
— Хубава ли е? — Красивото лице на Тен остана безизразно.
— Защо? Да не ти е омръзнала Даяна?
Идеята бе толкова невероятна, че Тен се разсмя на глас. След това остана сериозен като брат си.
— Следващия път, когато се захванеш с петима наведнъж, ще приема като лична услуга позволението ти да те защитавам откъм гърба. Люк направи същото предложение. Както и Кеш.
Невада изви устни.
— И Кеш казваш. Това значи ли, че ми е простил, че забелязах, бременността на Марая преди него?
— Когато мъжът е неуверен, той е склонен да се държи като сляп.
— Той е склонен да се държи като упорит кон.
— Ще дойде и твоят ред.
— Твоят със сигурност ще е преди това — възрази Невада, спомняйки си продължилото с месеци напрежение, преди брат му да признае, че окончателно се е обвързал с Даяна. — Мога да ти кажа, Тенеси, че ще бъде скоро, много скоро.