Сега се сетих — тя сигурно е още в саксията и майка ни се чуди защо зеленчукът й не расте, както се полага. Как ли пък ще стане това чудо, когато около корените се е заплело онова дебело, черно тенеке?
Последния път, когато се почука на вратата — беше през една дъждовна утрин, към девет без пет, — аз се търкалях още сънен в легълцето. Този ден майка ни бе отишла на работа и аз извиках да почакат малко, а след това се смъкнах, за да видя кой е. Беше моето ченге — висок като върлина и прогизнал от дъжда. За първи път в живота си бях проклет към някого и сега съжалявам за това — не го поканих да влезе на сушина, но то беше, защото исках да пипне двойна пневмония и да свърши. Предполагам, че ако поискаше, той би могъл да ме отмести и да влезе, но може би си е свикнал да разпитва от прага и не е пожелал да променя навика си, въпреки че валеше.
За проклетията си съжалявам не от някаква глупава добродетел, а защото точно тогава тази моя проклетия се обърна срещу самия мене. Трябваше да го приема като роден брат, когото не съм виждал от двадесет години, да го завлека вътре на чаша чай и цигара, да му разкажа филма, който не бях гледал предната вечер, да разпитам как се чувства жена му след операцията и дали преди нея са й обръснали добре мустаците — и най-сетне да го отпратя щастлив и сит през парадната порта. „Няма да го каня — виках си аз тогава, — нека да видим какво е измислил сега!“
Стоеше встрани на прага — или защото там валеше по-малко, или защото искаше да ми се любува от друга гледна точка — беше му доскучало да дебне все по един и същ начин лицето на едно момче, което лъжеше, без да трепне.
— Познали са те — каза той отърсвайки дъждовните капки от мустака си. — Една жена те видяла вчера с приятеля ти и се кълне във всички светии, че точно вие сте влезли в хлебарницата.
Сигурен бях, че все още ми хвърля въдицата — защото предния ден не се бях виждал с Майк, но все пак направих нещастна физиомутра.
— Която и да е, тя клевети невинни хора, защото единствената хлебарница, в която съм стъпвал напоследък, е тази на нашата улица — мама ме изпрати да взема на кредит малко хляб.
Онзи не се хвана:
— Та сега искам да чуя къде са парите — каза той, сякаш изобщо не му бях отговарял.
— Мисля, че мама ги прибра тази сутрин, когато тръгна на работа, за да пие чай в бюфета.
Дъждът се лееше така проливно, че аз си помислих дали няма да го отнесе нанякъде, ако не влезе вътре. Но това съвсем не ме тревожеше, затова продължих:
— Спомням си, че снощи пуснах парите във вазичката над телевизора — цял шилинг и три пени, скрих ги за днешния пакет цигари и едва не припаднах, когато открих, че са изчезнали. Разчитах, че ще изкарам днес с тях, защото моето мнение е: „Живот без фас не е живот“. Вие как мислите?
Свикнах му вече и започна да ми става весело — съзнавах, че това ще е последният вързоп лъжи, защото издържех ли сега, ченгето губеше играта. След няколко седмици Майк и аз щяхме да сме вече по крайбрежието и да започне големият живот — и футбол да ритаме, и кукли да си намерим, и то кукли с широка душа — колкото имат, толкова да дават.
— В такова време не върви да събираш фасове по улицата — продължих аз, — защото се разкапват от водата. Дума да няма, можеш да ги подсушиш край огъня, но, общо взето, не е вече онзи вкус, който си знаем. Как ги разваля този дъжд, та чак ми иде да ругая — от тютюн ги прави на кълцана шума, а пък вкус никакъв.
По едно време започнах да си блъскам празната глава защо ли тая стара полицейска хрътка не ме пораздруса и не викна, че няма време да слуша всичко това. Но оня изобщо вече не гледаше към мен и в миг всичките ми мечти за Скенс станаха на пух и прах. Когато видях къде се е втренчил, аз едва не потънах в дън земя.
Ченгето гледаше в един петак, един разкошен петак, а пък аз продължавах да си дрънкам:
— Важното е да пушиш истински тютюн, защото той винаги е по-добър от онези намокрени отпадъци, които събираш под дъжда и после сушиш. Ясно ми е какво ти е на душата, когато не можеш да намериш пари за пакетче, а шилинг и три пени си остават шилинг и три пени за всяка кесия. Дума да няма, че ако открия нещо в повече, веднага ви дрънвам един телефон, за да ви кажа къде да го намерите,