Помислих, че ще получа удар — водата изтласка от водосточната тръба още три зеленки, после все нови и нови… Най-напред те излизаха гладички, после вятърът и дъждът подвиваха крайчетата им и те сякаш оживяваха и се стремяха назад към сухата, закътана тръба — да се скрият на завет от ужасното време. И нямате представа как горещо желаех да го сторят. Старата хитлерова морда просто не знаеше какво да направи — все още се звереше, а пък аз реших, че е по-добре да продължа да дърдоря, макар че вече разбирах колко малко ми помага това:
— Няма какво да спорим — снабдяването с пара не е лека работа, шилингите не се откриват току-тъй по седалките в автобусите или кофите за смет. Снощи дори и в леглото си не открих нищо подобно, защото веднага бих разбрал, нали? Не може да се спи върху тях, защото винаги са твърди и изобщо когато са нови…
Много време трябваше на нашия Хитлер-бой9, за да схване какво става. Парите, се пръскаха по двора, подсилени с още един, трети цвят на банкнотите по десет шилинга. И тогава ръката му се стовари тежко върху рамото ми.
III
Облещеният, шкембест началник каза на облещения, шкембест член на парламента, седнал до своята облещена шкембеста законна мадама, че аз съм единствената му надежда Борстал да получи „Купата със синя лента на кроса за дълго разстояние (общоанглийски)“. Единствената му надежда бях аз и това ме накара да се разсмея в душата си, но не казах и дума пред облещеното, шкембесто копеле, с която да подхраня надеждата му. Но аз си знаех, че началникът тълкува посвоему моето мълчание — той виждаше вече купата на полицата в своя кабинет между другите плесенясали трофеи.
— Излезе ли си, може да стане професионален бегач — каза той и когато го чух със собствените си уши, осъзнах, че това е възможно: да тичам за пари, да търча за заплата, на парче да ми плащат — да започна с шилинг за всяко вдишване, постепенно да кача до цяла гвинея10 за всяка глътка въздух и на тридесет и две години да стигна до пенсия по старост заради дантелените дробове, раздутото сърце и краката, станали като фасул на пръти от разширените вени. Но бих имал жена, кола, моят циферблат ще се усмихва от вестниците и една изумителна секретарка ще отговаря на купищата писма от разни кукли, готови да ме глътнат, като ме срещнат на път за Уулуърт, откъдето ще купувам ножчетата си за бръснене и ще вземам чая си. Заслужаваше си човек да помисли за това, а началникът разбра, че ме накара да се замисля и заговори, сякаш непременно трябваше да се посъветва с мене:
— Та как ти се струва това, Смит, момчето ми?
Шкембестите втренчиха ред облещени, мътни очи в мен, като паст на златни рибки зейнаха ред уста и показаха златните си зъби — и аз им отговорих така, както им се искаше, а коза си скрих за по-късно:
— Много би ми допаднало, сър.
— Юначага! Добър отговор! Правилно отношение! Отлично!
— Виж какво — каза началникът, — спечели ни днес тази купа и аз ще направя за тебе всичко, което е по силите ми. Ще ти обезпеча такава тренировка, че ще надминеш всеки бегач от свободния свят.
Видях се как тичам и надбягвам състезателите по целия свят — оставям ги зад себе си и продължавам съвсем сам по една безбрежна, мочурлива земя, достигам невероятна скорост, летя между огладени от времето каменни късове, между китки тръстика и изведнъж: „Къххх… Къххх…!“ — профучават куршуми, по-бързи й от най-бързия бегач. Стреля една полицейска пушка, потулена в дърветата, улучва ме и пръсва гърлото ми, макар че тичам така прекрасно. И аз се свличам на земята.
Шкембестите очакваха да добавя още нещо, затова казах:
— Благодаря ви, сър.
Пуснаха ме, изтичах надолу по стъпалата на трибуната и оттам направо на пистата, защото великият крос започваше вече и двама състезатели от Гънторп чакаха, залепнали на стартовата линия като двойка бели кенгуру, готови да се втурнат напред. Стадионът представляваше великолепно зрелище: навсякъде просторни палатки за сервиране на чай, развети знамена, места, запазени за семействата ни, но незаети, защото нашите майки и бащи нямат представа какво значи откриване на състезания; момчета, които пробягваха в момента стоте ярда, лордове и ледита, които сновяха от ложа в ложа, духовата музика на борсталските момчета, облечени в сини униформи, а горе по трибуните — кафявите куртки на Хъкнелци, сивите пуловери на нашите и Гънторпци с навити ръкави на ризите. Сините небеса бяха облени със слънчево сияние, денят беше прекрасен и величествената гледка ми напомняше сцени от „Айвънхоу“ — филм, който ни прожектираха преди няколко дни.
9
Хитлер-бой — авторът асоциира с „Хитлер-юнге“ — член на националсоциалистическата младежка организация „Хитлер-югенд“. Б.пр.