Току-що изкачих пътеката, помагайки си с колене и лакти, натъртен и издраскан от къпините, и вече съм преодолял две трети от пътя. В главата ми някакъв глас не млъква като радио и повтаря непрекъснато: „Щом като в мразовитата утрин можа да се радваш на усещането, че си първият човек на земята, в лятното пладне да тъжиш, че се чувстваш като последния останал жив, вече е време да живееш така, сякаш си единственият човек на тази планета, без да се тревожиш за доброто и злото по нея — тупкаш си само с шпайковете по добрата изпръхнала земя и знай, че тя поне никога не ще ти измени.“ Думите стават неясни, сякаш детекторът се е повредил, а в раковината на моите вътрешности става нещо, което ме тревожи. Не разбирам защо и не зная кого да виня за това — край сърцето ми стърже нещо, сякаш в мене са изсипали цяла торба ръждясали болтове, които раздрусвам при всяка крачка. От време на време нарушавам ритъма си, за да опипам с дясната ръка лявата лопатка през гърдите и да измъкна невидимия нож, който кой знае как е попаднал там. Зная, че няма за какво да се безпокоя. Това сигурно става от премногото мислене, което бъркам понякога с тревогата. Струва ми се, че по целия свят няма по-тревожен човек от мене (сигурно сте го открили по това, което съм писал). Все пак това е много странно, защото мама не знае дори и значението на тази дума — значи не съм я наследил от нея. Татко обаче живя тежко с една вечна тревога, докато окървави цялата спалня и умря, когато в къщи нямаше никой. Никога не ще го забравя, никога не бих могъл, защото го видях пръв и понякога ми се ще да не бях аз. Тъкмо се връщах от магазина, където продават пържена риба с картофи — бях работил с автомата за рязане на лимони и подрънквах, малкото възнаграждение — колкото стойността на три лимона. Още щом влязох в замрялата къща, аз разбрах, че нещо е станало, спрях и облегнах чело на студеното огледало над камината — не исках да отворя очи и да погледна смразеното си лице, защото знаех, че съм побелял като тебешир, сякаш вампир ме бе спипал. Даже и дребните спечелени монети затихнаха в джоба ми.