Той беше запомнил повечето от главните пътища и железопътни линии, които можеха да го изведат от района. За всеки случай носеше и малък джипиес. В десния ръкав на сакото му беше скрит боен нож с матово черно острие. Четири резервни пълнителя с деветмилиметрови патрони бяха пъхнати на различни места. На гърба на сакото беше прикрепен най-новият модел портативна закодирана радиостанция „Моторола Сейбър“. Носенето на слушалките с микрофона в градска среда прекалено биеше на очи и затова Рап беше разработил своя система. В плата на сакото, между нишките, бяха втъкани тънки жици. Те свързваха малка слушалка от лявата страна на яката с микрофон в ревера и устройство за контрол на звука и честотата в ръкавите. Сакото криеше и други изненади. Тежеше общо десет килограма.
Сегашните му документи бяха в левия джоб. Тази вечер Рап щеше да бъде Карл Шнел от Бундескриминалант, или Бюрото за криминално разследване, германския аналог на ФБР. С помощта на тези документи щеше да мине безпрепятствено покрай охраната и да влезе в къщата.
Рап закопча кожения раменен кобур върху ризата си. Пъхна в него деветмилитровия „Глок“ със заличен сериен номер. Два допълнителни пълнителя бяха сложени в джобчетата на кобура. Всеки пълнител съдържаше петнайсет патрона и заедно с другите четири в коженото палто Рап разполагаше с достатъчно боеприпаси да води малка война. Всичко това обаче беше в случай на усложнения. По план трябваше да стреля само веднъж.
Сложи си износени черни кожени ръкавици и взе от леглото дългия и гладък „Люгер МК II“ със заглушител. Пистолетът стреляше с куршуми 22-ри калибър и беше напълно безшумен. Единственият му недостатък беше дължината — трийсет и три сантиметра. Рап пъхна пистолета в специално ушит джоб на якето. После си облече сакото и палтото, след което сложи на главата си черна филцова шапка с периферия.
Когато влезе в съседната стая, семейство Хофман почистваха хижата от следите на тяхното присъствие. Забърсваха местата, по които можеше да са останали отпечатъци. Рап вече беше извършил тази процедура в своята стая.
— Имаш ли бронежилетка? — обърна се Том към Рап.
Рап поклати глава. Този въпрос го озадачи.
— Хайде, да тръгваме — подкани ги той.
Взе спортната си чанта и излезе в тъмното. Поправи периферията на шапката си. Загледа се в нощното небе и отправи молитва това да е последната му акция. Ала колкото и да го искаше, нещо му подсказваше, че желанието му няма да се сбъдне.
Няколко секунди по-късно от хижата излязоха Хофманови и тримата се качиха в червеникавокафявото „Ауди“. Цялото проследяващо и комуникационно оборудване беше прибрано в багажника на колата. Караше Том Хофман, а Джейн седеше до него. Мич Рап пътуваше на задната седалка. Аудито плавно се понесе по неравния черен път. В гората беше тъмно като в рог. Макар че фаровете на колата бяха включени, Рап не можеше да види нищо на повече от пет метра.
Когато излязоха на пътя с настилка, Рап преглътна тежко. Представлението беше започнало. Щяха да стигнат предната порта на имението само след няколко минути. Съмненията му за мисията не бяха изчезнали. Том Хофман поправи с ръка слушалката в дясното си ухо. Той беше свързан с апаратурата в багажника и с нейна помощ подслушваше местните полицейски честоти. Хофман трябваше да остане в колата, а Рап и Джейн да влязат в къщата. Трябваше някой от двамата да иде с Рап. Хофманови говореха перфектно немски за разлика от него. Другата причина да го придружава съпругата на Том беше, че една жена ще събуди по-малко подозрение у Хагенмилер и неговата охрана. Том Хофман се беше възпротивил на тази част от плана. Искаше той да влезе с Рап.
Рап се учуди как бурно реагира мъжът. Том няколко пъти повтори, че ще се чувства по-добре, ако той придружи Рап. Когато Рап го попита защо, Хофман не изтъкна разумен аргумент. Рап отново усети, че нещо не е както трябва. Мисията беше негова и на най-голяма опасност беше изложен той. Каза на двамата, че е упълномощен да прекрати операцията във всеки един момент и ако те не се съгласят с неговия план, ще постъпи точно така. Рап знаеше, че Хофманови няма да получат втората половина от парите, докато не изпълнят мисията докрай. Щеше му се да види колко много искат парите. Разбра го, когато и двамата прекратиха спора, сякаш от самото начало им е било все едно.