41.
Донатела Ран седеше на пода на своята хотелска стая в поза лотос. Дишането й беше ритмично и леко, като нежни вълни, носещи се към тихия бряг. Беше спала добре. Години наред сънищата й бяха изпълнени с кошмари. Все едни и същи. Сънуваше или как убива демони, или как се гърчи по време на наркоманските си периоди, или и двете едновременно. Лицата на нейните жертви не й даваха мира през дългите часове от полунощ до изгрев. Първо опита да се отърве от кошмарите с помощта на наркотици. Резултатът беше предсказуем — пристрасти се към дрогата, нервите й се опънаха до скъсване. След месеци на лечение в една частна клиника в планината северно от Милано тя спря да използва приспивателни хапчета.
После й помогнаха мъжете. Но не какви да е мъже. С красота като нейната Донатела можеше да си позволи да е придирчива. Това й довлече нови проблеми и тя накрая изостави този вид бягство от реалността. От мъжете последователно мина на хипнозата, физиотерапията и масажите, акупунктурата, ароматерапията, билките — захващаше се с почти всичко, което й предложеха. Никое от тези средства не помагаше за период, по-дълъг от месец-два. След години борба накрая откри системата йога. Това се случи преди шест години и оттогава сънят престана да е проблем за нея. Така за първи път в живота си тя постигна вътрешен мир. Йога й помогна да опознае такива степени на релаксацията, каквито изобщо не си беше представяла. Спокойствието й позволи да спре да бяга от миналото си и да започне да мисли за бъдещето.
Ран седеше върху хавлия. Беше гола, с кръстосани крака и спокойно почиващи върху коленете й длани, отворени и сочещи нагоре. Позата й беше изпъната, но не и стегната. Брадичката й беше леко вдигната. Очите й бяха затворени, дишането — равномерно, а сърцето й биеше бавно и спокойно. Донатела си представи, че е седнала на терасата на красива вила с изглед към пленяващите вълни на езерото Комо. Често ходеше там, както мислено, така и в действителност. За нея, а и за повечето й сънародници това беше едно от най-красивите места в света. Място, където можеш напълно да се успокоиш, отпуснеш и отпочинеш, където никой не бърза и където никой не си гледа часовника. Там времето сякаш е спряло. Ран имаше малък имот там, петнайсетина метра от бреговата ивица. Засега й беше достатъчно, но се надяваше на някое по-спокойно и уединено кътче. Затова спестяваше пари, за да може да си купи къщата на мечтите си. Една от старите вили със стотина метра от брега и поне четирийсет декара гориста местност, където да прекарва спокойни, лениви следобеди. Тази мечта щеше да се сбъдне някой ден.
Слънцето обливаше с приятна топлина нейното гладко голо тяло, когато зазвъня телефонът й. Красотата на езерото Комо се изпари. Ран отвори очи. Изправи се бавно. Мобилният й телефон лежеше на бюрото. Донатела отвори капачето и прочете съобщението, дошло по електронната поща.
„Твоят обект ще си бъде в кабинета във Фънгър Хол на университета «Джордж Вашингтон» приблизително от 8.15 до 8.30 часа. После ще напусне страната за известно време. За предпочитане е да се срещнеш с него във или около кабинета му. Местоназначението му е Карибско море. Ако не се срещнете тази сутрин, ще трябва да го търсиш на Бахамските острови. За предпочитане е да се погрижиш за него още тази сутрин. Клиентът ни предлага още 25 К, ако завършиш сделката, преди да е напуснал страната.“
Ран погледна към часовника до леглото. Щяха да й трябват петнайсет минути, за да се приготви, и още около девет, за да излезе от хотела и стигне до кабинета на Камерън. Миналата вечер беше изчислила времето, докато разузнаваше квартала. Трябваха й само няколко секунди, за да вземе решението. Можеше да пристигне там достатъчно рано, за да има време да реши дали да продължи, или да отмени операцията. Влетя в банята и прибра с шноли красивата си кестенява коса. Нанесе фон дьо тен на лицето и ръцете си, като промени цвета на кожата си от маслинен на по-светъл. После си сложи бельо, черен клин до под коленете и памучна фланелка с дълъг ръкав. Отгоре облече дълга бежова рокля от лен. За да завърши маскировката, внимателно си сложи пясъчноруса перука, дълга до раменете.
Прибра козметиката и тоалетните си принадлежности в една от найлоновите хотелски торби, която мушна в куфарчето си. Обу чифт бели маратонки и застана пред голямото огледало. Облеклото не можеше да скрие хубавата й фигура, но това беше целта. Донатела го наричаше „камуфлаж на съпруга-домакиня от предградията“. Можеше да отиде облечена в него във всеки град из Америка и щеше да се слее с хората перфектно.