Отпред се показа добре осветената къщичка на пазача при портата. Том намали скоростта. Рап погледна часовника си. Беше 10.09 часът. Графът щеше да се изненада. Хагенмилер определено щеше да се придържа към графика. Той нямаше да очаква в имението му да се появи полиция, и то толкова рано, а поне часа-два след разбиването на склада и кражбата.
Седанът се отклони от пътя и спря до високата желязна порта. Едър мъж в тъмен костюм и с папка в ръка се показа от къщичката и се доближи до колата отдясно. Рап вече се беше наклонил наляво, за да не може да го заснеме охранителната камера, монтирана над вратата на къщичката. Нахлупи и шапката пред очите си, за да не види добре пазачът лицето му. Веднага огледа и прецени арсенала на мъжа. Забеляза издутината на дясното му бедро. Радиостанция или пистолет? Реши, че е по-скоро пистолет.
Джейн Хофман беше свалила стъклото и показваше подправената карта на служител на федералното бюро за криминално разследване. Когато видя значката, пазачът се закова на място. В Германия, родината на Гестапо, Бюрото за криминално разследване караше хората да застават нащрек. Рап разчиташе на това, за да влязат и излязат, без да им задават много въпроси. Джейн Хофман заговори с твърд тон. Мъжът кимна и каза, че първо ще трябва да се обади в къщата. Тя поклати глава и му отвърна, че не искат идването им да се разгласява. Всичко беше репетирано и сега вървеше по план. Пазачът любезно й обясни, че хер Хагенмилер в момента дава прием и че ще трябва все пак да се обади в къщата, преди да ги пусне.
Тя се съгласи, но при условие, че първо ги пусне и тогава се обади. За щастие пазачът кимна и се върна в своята каменна къщичка. Огромната порта от ковано желязо се плъзна настрани и седанът влезе в имението. Докато се отдалечаваха от портата, Рап не свали очи от пазача. Той вече говореше по телефона.
— Газ! Колкото по-скоро стигнем, толкова по-добре.
Аудито ускори ход. Алеята завиваше плавно. Когато бяха на втория завой, се показа бялата каменна фасада на къщата, осветена от ярки светлини. Рап се беше хванал с ръце за предната седалка и се взираше през стъклото. Мястото му напомняше някои от именията, построени в Нюпорт, Роуд Айлънд, в началото на двайсети век.
Том Хофман забави скоростта и колата спря точно пред двата каменни лъва, където бе застанал икономът. Рап излезе откъм страната на шофьора и погледна огромния мраморен фонтан със статуя на Посейдон, от чийто тризъбец излизаха струите вода. Колко подходящо, помисли си той. Бащата на Орион. Огледа се вляво, където бяха паркирани няколко лимузини. Шофьорите стояха край тях и си говореха. Зад лимузините имаше около дузина спортни коли и луксозни седани. Рап предположи, че са на по-нископоставените гости. После насочи вниманието си към къщата. Джейн Хофман разговаряше с иконома и му показваше удостоверението си за самоличност. Рап се премести зад колата, като оглеждаше прозорците. Вдясно се намираше балната зала. През трите големи прозореца Рап забеляза мъже в смокинги и жени в официални рокли, които отпиваха от чашите си, говореха или пушеха. Улови мелодията на струнен квартет. Не можа да не отбележи в ума си, че това парти ще бъде незабравимо за тях.
Рап пъхна картата си от БКР под носа на иконома и махна на Джейн да го последва. Икономът отчаяно запротестира. Рап тръгна нагоре по стълбите. Не можа да разбере всичко от думите му, но имаше някаква реплика да използват друг вход. Рап не му обърна внимание. Насочи се към терасата с фонтани от двете страни. Джейн Хофман го настигна. Икономът се затича пред тях. Когато стигнаха големите дървени врати на главния вход, той ги спря, разперил ръце като регулировчик. Рап вече го беше огледал за оръжие. Нямаше смисъл да го убива, човекът не беше направил нищо лошо. Ако се наложеше, един бърз удар по брадичката лесно щеше да извади прислужника от строя.
Икономът започна да умолява Джейн Хофман да почакат в кабинета хер Хагенмилер. Тя се съгласи, но го предупреди, че няма да чакат повече от минута и нито секунда повече. Ако хер Хагенмилер не дойде, ще отидат да го разпитват направо пред гостите. Портиерът кимна. Разбираха, че той би дал всичко само да не нахлуват двама агенти от БКР на частното парти на шефа му.
Вратите се отвориха и те влязоха в просторното фоайе на сградата с площ 1 750 квадратни метра. Точно пред тях започваше мраморно стълбище със сърцевидна форма, което водеше към втория етаж. Отдясно имаше две масивни дъбови врати, като пред тях стоеше един също толкова масивен човек. Рап огледа от главата до петите бодигарда. Щеше да му е нужен повече от един удар в брадичката, за да го извади от строя. Той беше забелязал горилите още на фотографиите от наблюдението. Хагенмилер не беше от най-умните, но и не беше пълен идиот. Знаеше как да си осигури добра охрана, докато търгува с несигурни партньори от рода на Саддам Хюсеин.