Затвори куфарчето си, заключи го и го остави до вратата. На път за университета щеше да се обади на рецепцията и да помоли пиколото да го свали долу. Излезе от стаята с голяма чанта на рамо и се качи в асансьора.
Рап стигна до „Сейфуей“ няколко минути по-рано от другите. Изучаваше черно-бялата фотография и краткото досие, които му бяха пратили по факса в дома на директора. Беше деветдесет и девет на сто сигурен, че никога не е виждал Питър Камерън. Това изключваше враждата на лична основа. Камерън явно работеше за някой друг. Маклийн шофираше внимателно. Това даде на Рап възможност да помисли по-мащабно върху ситуацията. Досега беше съсредоточен върху себе си и върху начина, по който събитията от миналата седмица го засегнаха лично. Сега започваше да различава голямата картина.
Никога преди не беше виждал Стансфийлд или Кенеди толкова притеснени. Колкото повече мислеше, толкова по-добре ги разбираше. Ако Камерън работи за чуждестранно разузнаване, големият въпрос е: от колко време и каква информация е предал досега? И за да се влошат нещата още повече, този човек беше консултант на Комисията по разузнаването, което означаваше, че все още има достъп до секретна информация. В сравнение с вредата от него скандалът с Олдрич Еймс щеше да изглежда като детска игра.
Преди Рап да си тръгне, Стансфийлд му беше представил цялата сериозност на положението. Камерън трябваше да бъде заловен жив и това трябваше да стане възможно най-тихо. Никакви зрелищни сцени, никакви действия, които биха могли да предизвикат вниманието на полицията и медиите. Дори от Управлението не трябваше да разбере никой. Стансфийлд беше непреклонен — ЦРУ не трябваше да знае за случая. Той стовари целия проблем върху раменете на Рап. Рап можеше да прибегне до известна поддръжка от страна на Айрини и Центъра за борба с тероризма, но само толкова. Случаят „Камерън“ трябваше да бъде запазен в тайна.
Когато пристигна микробусът, Рап излезе от колата си и се качи в него. Отзад го чакаха Дюмонд и Коулман. Хакет и Стробъл седяха в паркирания „Форд Експлорър“ на Уисконсин Авеню. Микробусът излезе от паркинга, зави наляво и се насочи на юг по Уисконсин. Апартаментът на Камерън се намираше на по-малко от километър оттук. На върха на хълма завиха надясно по улица R и значително намалиха скоростта. Библиотеката „Дъмбъртън Оукс Рисърч Лайбръри“ се падаше вляво. Старата сграда във федерален стил беше разположено върху един от най-скъпите имоти в Джорджтаун.
Рап взе осигурената срещу подслушване радиостанция „Моторола“ и заговори:
— Момчета, искам да отидете на улица Q и да паркирате там. Ние първо ще влезем и ще проверим.
Дюмонд се обърна към Рап:
— Ще минем бавно покрай сградата. Ще я сканирам с микрофоните с пряко насочване и ще се опитам да разбера има ли някой в апартамента.
— Добре. — Рап погледна към Коулман. — Трябва ни жив.
— Не мога да обещая нищо.
— Знам, но трябва да опитаме.
— Ще опитаме.
— Отиваме само ти и аз. — Рап се обърна към Дюмонд: — Маркъс, какво друго откри за него?
— Преподава в университета „Джордж Вашингтон“.
— Кога се срещат?
— Опитвам се да разбера. Вече проверих митниците. Няма данни за влизането или излизането му от страната през последните шест месеца.
— Ами колите?
Дюмонд поклати глава.
— Проверих, но не открих нищо.
— Финанси?
— Не съм стигнал още дотам.
— Добре. Дай ми тогава разписанието на лекциите му.
Дюмонд му направи знак за тишина и приближи микрофона до устата си.
— Спри на следващия ъгъл и ми дай една секунда да подготвя апаратурата. — Обърна се към Рап: — На една пресечка разстояние сме. Готови ли сте?
— Да.
Минаха много бавно покрай сградата, после се върнаха за още една обиколка. В квартала нямаше никакви алеи и по тази причина не можеха да огледат сградата отзад. И двата пъти Дюмонд насочваше малките микрофони върху покрива на микробуса към сградата. Опитваше се да хване някакъв шум в триетажната постройка. При второто минаване каза на шофьора да спре за малко пред сградата. С помощта на джойстика на контролния панел фокусира камерата върху пощенските кутии вдясно от входа. Когато получи искания образ, каза на шофьора да отиде в края на пресечката и да паркира. Сетне показа на Рап и Коулман кадъра с пощенските кутии. От него личеше, че има четири жилища — по едно на всеки етаж и едно на партера.