Оглеждаше бюрото, когато Дюмонд се обади:
— Това пиукане от аларма ли идва?
— Да — отвърна Рап.
— По-добре бързо ми кажете коя охранителна фирма е, или ще си имаме нежелана компания.
Рап се върна в хола и се доближи до таблото на алармата, монтирано до вратата. Отвори капака на панела и прочете ситните букви:
— „Омега Секюрити“. Можеш ли да я спреш?
— Няма проблем. Само ми дайте две минути.
Рап извади телефона си. Коулман, винаги много педантичен, проверяваше гардеробите. Секунда по-късно Рап се свърза с Кенеди.
— Няма го тук. Задействахме охранителната му аларма, но Маркъс ще влезе в системата на фирмата, за да я изключи.
— Искаш ли да изпратя екип?
— Да, но внимавай кого подбираш.
— Добре. Нещо друго?
Рап се сети за куфара в спалнята.
— Добре е да уведомим по летищата да си отварят очите. Мисля, че се готви да бяга.
— Това може да е трудно.
— Знам, но е по-добре, отколкото да го оставим да се измъкне.
42.
Закритият паркинг на университета „Джордж Вашингтон“ се намираше на ъгъла на улица Н и Двайсет и втора улица. Като повечето паркинги от този вид, и той представляваше огромен бетонен хангар на няколко нива.
Камерън вкара колата вътре. През цялото време си мислеше как ще се добере до острова. Най-лесно ще е да хване самолет до Маями и оттам, под измислено име, да лети до Насау или Гранд Бахама. Който и от двата града да избере, оттам ще трябва да вземе бързоходен кораб до острова. Последната част от пътуването сега не го вълнуваше толкова. Можеше да удължи маршрута с един ден и да отиде във Флорида с кола. Уединението по време на пътуването може да му се отрази добре. Ще му помогне да събере мислите си.
Откри свободно място на шестия етаж и паркира. Когато излезе от колата, реши, че няма да шофира до Флорида. Така може да се объркат твърде много неща. Добре ще е да се измъкне по-бързо от страната. Достатъчно беше отлагал. На острова ще има предостатъчно време да реши какви ще са по-нататъшните му действия. С Рап ще трябва да се оправят рано или късно и макар че не познаваше много добре сенатор Кларк, съмняваше се той да има подходящи връзки и да го стори без негова помощ. Това беше работа на Камерън. По тази причина и беше нает.
Слезе с асансьора и се запъти към улица Н. Нещо му се стори странно у сенатора тази сутрин. Прие новината за Рап твърде спокойно. Кларк изобщо не беше наивен. Изглеждаше искрен и прям, но Камерън беше имал възможност да се убеди, че всъщност е доста хитър човек. Камерън се възхищаваше на хората, които са способни да предприемат решителни действия и които не се боят да използват властта си, за да постигнат целите си.
Ако бяха успели в Германия, нямаше да се случи нищо подобно. Само ако Рап беше умрял! Ако бяха открили трупа му редом с тялото на Хагенмилер, щеше да е идеално. Скандалът щеше да разтърси ЦРУ и да позволи на Кларк да се издигне високо. Както Конгресът, така и Сенатът щяха да насрочат дебати. Ръдин щеше да вилнее, а в Сената Кларк щеше да изиграе ролята на мъдър държавник. Влиянието му щеше да нарасне десетократно.
Рап обаче обърка всичко. Камерън не искаше да си го признае, но противникът беше достоен. Беше го подценил и сега се налагаше временно да се оттегли, за да изчака по-благоприятни условия да продължи битката. Следващия път нямаше да има никакви подробни и съвършени планове. Само добре премерен изстрел от неговата пушка „Стоунър“. Рап изобщо нямаше да разбере какво го е ударило.
Рап и Коулман седяха отново в микробуса. Дюмонд беше влязъл в уебсайта на университета „Джордж Вашингтон“ и им показваше картата на сградите в него. Беше открил кабинета на Камерън. Намираше се на петия етаж на Фънгър Хол, на ъгъла на Двайсет и трета и улица G.
Рап включи радиостанцията и каза:
— Момчета, докарайте форда. — После се обърна към Коулман: — С теб ще идем да проверим кабинета, докато Кевин и Дан ще наглеждат апартамента.
Хакет и Стробъл се появиха след секунди. Слязоха от форда и се качиха в микробуса. Коулман седна зад волана на джипа и заедно с Рап потеглиха към университета. Завиха надясно по Двайсет и осма улица и се насочиха надолу по стръмния хълм към улица М и Потомак. Рап се обади на Кенеди и й каза накъде са тръгнали. Когато стигнаха улица М, Коулман зави рязко наляво и излезе на Пенсилвания Авеню.
Рап оглеждаше лицето на всеки пешеходец. Три пресечки по-късно те минаха през кръговото движение на Уошингтън Съркъл и завиха надясно. В южния край на Уошингтън Съркъл отбиха по Двайсет и трета улица и влязоха на територията на университета „Джордж Вашингтон“. Коулман намали скоростта. Тротоарите бяха претъпкани със студенти, тръгнали на лекция, и работници, тръгнали към медицинския център на университета. Фънгър Хол се намираше вляво нагоре, срешу църквата „Света Мария“ — една от забележителностите на Вашингтон. По улицата нямаше места за паркиране, затова свиха надясно по тясна алея и откриха паркинг зад църквата.