Питър Камерън й махна да влезе и затвори след нея.
— Извинявам се, трябва да заключвам вратата. Иначе студентите ми няма да ме оставят на мира.
Донатела протегна ръка.
— Казвам се Ейми. Приятно ми е да се запозная с вас, професор Камерън.
Камерън се усмихна на красивата жена и се здрависа.
— Наричай ме Питър.
Донатела също му се усмихна лъчезарно. После извърна глава и посочи една рамка на стената вляво:
— Това от ЦРУ ли е?
Камерън погледна почетния диплом, който му бяха връчили от Управлението в чест на двайсет и двете му години служба. Вирна глава. Ръката на Донатела се плъзна в дамската чантичка. Пръстите й се увиха около гумената дръжка на десетсантиметрово заострено стоманено шило. Тя бавно измъкна оръжието и го скри в ръката си. Кимна към фотографията до рамката и попита:
— А кой е този?
Камерън се обърна. Донатела светкавично заби острието в лявото му ухо. Запуши устата му и завъртя шилото с всичка сила. Тялото му започна да се гърчи, когато десетсантиметровото острие достигна мозъка му. Донатела го свали на пода и завъртя шилото още веднъж, за да е сигурна, че е мъртъв. После бавно извади оръжието, вдигна ръката на Камерън и избърса острието о дрехата, за да изчисти малкото кръв по него. Сетне прибра шилото в дамската си чантичка, след което, сякаш нищо не се беше случило, излезе от кабинета и заключи вратата след себе си.
Вратите на асансьора се отвориха, Рап и Коулман слязоха. Коулман погледна наляво, Рап — надясно. Държаха ръцете си близо до пистолетите. В коридора нямаше никой. Една русокоса жена мина покрай тях и се отдалечи към другия край на коридора. Имаше нещо много познато в начина, по който се движеше тя. Когато стигна вратата към стълбището, жената се обърна и погледна към тях за част от секундата. Рап успя само да я зърне, след което тя изчезна. Той сбърчи чело и се замисли. Имаше нещо в нея, нещо познато, което му убягваше.
Коулман го потупа по рамото. Тръгнаха към кабинета. На вратата спряха и се ослушаха. Рап хвана бравата. Коулман наблюдаваше коридора. Рап натисна, но бравата не се завъртя. Той отстъпи и направи знак на партньора си да се заеме. Коулман опита три пъти и не успя. Накрая извади шперца. Сложи необходимия накрайник в дръжката, безшумно проникна в ключалката и натисна спусъка на устройството.
Рап извади беретата от кобура. Коулман завъртя бравата и отстъпи. Рап бутна вратата. Долепил гръб до металната рамка, огледа помещението. Веднага забеляза тялото на пода. Пистолетът му се стрелна напред и цевта обходи всеки ъгъл. После пристъпи вътре, а Коулман го последва. Затвориха и заключиха след себе си.
Коленичиха до тялото.
— Той ли е? — попита Рап.
— Май да.
Рап докосна врата му. Кожата още беше топла, много топла. Бързо огледаха трупа за причината на смъртта. Рап откри малка дупка в лявото му ухо. Погледна към вратата и се замисли за жената, която беше видял в коридора. Обърна се отново към Камерън и огледа белега в ухото му. Познаваше някой, който беше убивал по този начин и преди. Познаваше я много добре. Изправи се и за миг се поколеба дали да не хукне след нея. Тя обаче отдавна беше изчезнала. Пък и знаеше къде да я открие.
Докато гледаше мъртвото тяло, не изпитваше и най-малка жалост към Камерън. Смъртта му беше неизбежна. Е, щеше да е хубаво, ако първо беше поговорил с него. Изруга, извади телефона и набра номера. Когато отговори Кенеди, той каза:
— Открихме го.
— Къде?
— В кабинета му. Мъртъв е.
— Ти ли го уби?
— Не, така го намерихме.
— Имаш ли идея кой го е направил?
— Не — излъга Рап.
Последва дълга пауза, после Кенеди каза:
— Ще изпратя екип да прибере тялото.
— Ще ги изчакаме. — Рап затвори телефона и се обърна към Коулман: — Защо имам чувството, че следата прекъсва тук? — и посочи безжизнения труп на Питър Камерън.
43.
Президентът Хейс изгледа изпитателно Стансфийлд от другата страна на гладката конферентна маса в Оперативната зала на Белия дом. Директорът на Централното разузнавателно управление се бе превърнал в сянка на самия себе си. Беше слаб като вейка, а лицето му беше изсушено от страданието. Нито президентът, нито директорът бяха инициаторите на тази среща. Друг я беше свикал. Някой, който знаеше тайните им и който беше много притеснен. Докато чакаха третия човек, Стансфийлд се възползва от възможността, за да обсъди някои неща с президента. Беше седем вечерта в четвъртък и денят беше минал много напрегнато за директора. След като научи за смъртта на Питър Камерън, Стансфийлд многократно се бе мъчил да отгатне каква е връзката между Камерън и човека или хората, които го бяха наели. Стансфийлд уведоми Хейс за случилото се през деня. Каза му, че Кенеди, Рап и други трескаво работят по откриването на силата, стояла зад Камерън.