— Вярно е, но не всички могат да се гордеят с живот като на Томас.
— Не. Всъщност бих казал, малцина от нас могат да се гордеят с такъв живот. Страната ти дължи много.
Стансфийлд премисли думите няколко секунди, след което отвърна:
— Благодаря ви, сенатор Кларк.
Кларк се засмя.
— Ще те чуя ли изобщо някога да ме наречеш Ханк?
Ъгълчетата на устата на Стансфийлд се повдигнаха леко.
— Не.
— Не съм убеден. — Кларк плесна с ръце и настроението му сякаш внезапно помрачня.
Президентът забеляза това.
— Какъв е проблемът, Ханк? — попита.
Кларк отначало не отговори. После, хвърляйки коси погледи към Хейс, каза:
— Робърт, винаги досега сме успявали да загърбваме увъртанията и да минаваме направо към същността. — Президентът кимна. — Работили сме заедно в Комисията по разузнаването години наред и аз винаги съм те уважавал, задето поставяш националната сигурност над партийната политика.
— Аз също.
— Благодаря ти. Искам да ми дадеш дума, че ще запазиш в тайна всичко, което ще ти кажа сега. Особено що се отнася до факта, че си го чул от мен.
От тази молба любопитството на президента се усили още повече.
— Имаш думата ми.
— Много съм загрижен какво ще стане в ЦРУ, когато Томас ни напусне. — Кларк погледна към Стансфийлд. — Мисля, че знам кого си избрал за свой наследник и одобрявам избора ти. Мисля, че доктор Кенеди е един от най-добрите кандидати за тази работа. Но по-важното е, че ако Томас я смята за най-подходящата, аз ще дам пълната си подкрепа по време на дебата за одобряването й.
На Стансфийлд му олекна. Подкрепата на Кларк за Кенеди беше жизненоважна. Като председател на Сенатската работна комисия по разузнаването той беше ключът към одобрението й.
— Радвам се да го чуя — каза президентът. И тъй като далеч не беше аматьор в политиката, Хейс чакаше да чуе и какво ще му поиска в замяна сенаторът. — Какви са моите ангажименти?
Кларк се престори на обиден.
— Робърт, заех председателското място в Комисията по разузнаването, защото не исках някой да политизира тази област за собствена облага. Предлагам съдействието си, защото смятам, че доктор Кенеди ще свърши добра работа. Но по-важното е, че искам да наследи Томас, защото според мен тя е безкористна и не е корумпирана.
— Вярно е. Извинявай, ако съм те засегнал.
Кларк махна с ръка, сякаш за да прогони муха.
— Знаеш, че е доста трудно човек да ме засегне.
— Да. — Президентът се усмихна. — Така е.
— Истинската ми загриженост е продиктувана от друго. Когато бяхме заедно в Сената, Робърт, бяхме се обединили в група, която смяташе, че правителството не прави достатъчно за борбата с тероризма. Предприехме една много необичайна и рискована стъпка, като се обърнахме към заместник-директора по операциите в ЦРУ. — Кларк погледна към Стансфийлд. По това време той отговаряше за операциите в ЦРУ. — Мислехме, че е дошло време да пренесем битката в полето на терористите. Дипломацията не водеше доникъде, военната интервенция завършваше с пагубни последици и беше време да използваме трети вариант. Доверихме се на Томас и му дадохме зелена светлина да подеме тайни операции срещу терористичните групи из целия Близък изток. Ти беше сред онези сенатори, Робърт. За разлика от другите, които участваха във взимането на това решение, ти и аз бяхме единствените, които знаехме колко ефективна и успешна е групата на Томас. Но макар и успешна, много е важно тази група да остане в тайна. — Кларк изчака реакцията на събеседниците си. Те кимнаха. — Е, не знам дали се касае за сляп късмет, интуиция или изтичане информация, но имаме проблем. Или май трябва да кажа, ти имаш проблем, Робърт.
На Хейс чутото не му хареса. Кларк намекваше за Екип „Орион“, разбира се, а при мисълта неговото съществуване да бъде публично огласено на него му се повдигаше.
— И какъв е той?
— Срещнах се с двама души от твоята партия оня ден. Информирах Томас за срещата. — Кларк погледна към директора на ЦРУ. — Поради неизвестни на мен причини те полагат трескави усилия, за да не стане доктор Кенеди следващият директор на Централното разузнавателно управление.
Лицето на Хейс почервеня.
— И кои са тези двама души?
— Държавният секретар Мидълтън и председателят Ръдин.
Президентът с усилие запази самообладание. Прехапа долната си устна и извърна очи към Стансфийлд.
— Но това, което ме тревожи още повече, е, че според тях доктор Кенеди има пръст в убийството на граф Хагенмилер. Не искам да изпадам в подробности как са разбрали това, но мисля, че е изключително важно да откриеш откъде са почерпили информацията и да ги спреш, преди да са се разприказвали.