Наближаваше полунощ в четвъртък. Денят им се беше сторил невероятно дълъг. Никой от тях не спеше. Рап, Коулман, Дюмонд и Кенеди седяха около кухненската маса в дома на Стансфийлд. Клепачите им лепнеха от умора и безсъние. Директорът спеше. След като се върна от Белия дом, той говори с Кенеди насаме. Каза й какво е научил от сенатор Кларк, тя на свой ред му предаде какво Рап, Коулман и Дюмонд са открили за Питър Камерън. Стансфийлд даде разпореждания и се оттегли. На сутринта му предстояха няколко много важни срещи в Белия дом.
Дюмонд говореше най-много. Беше открил купища информация в компютъра в апартамента на Камерън и в лаптопа, който намериха в кабинета му в университета. Що се отнасяше до трупа на Професора, той в момента пътуваше към един крематориум близо до Балтимор. Беше изнесен от кабинета с количка в голям сандък от шперплат. Изнесе го човек в кафява униформа на куриерската фирма „Ю Пи Ес“. Никой не се усъмни. Като допълнителна мярка един мъж, грубо отговарящ на описанието на Камерън, щеше да се качи на сутринта на самолет за Богота с паспорта на Професора.
— Голяма част от цялата тази информация не ми говори нищо — каза Дюмонд. — Ако на тези компютри е съхранявал засекретени данни, по нищо не се разбира.
— Някъде споменати ли са Мидълтън или Ръдин? — попита Кенеди.
— Да, но базата му с данни прилича на справочника „Кой кой е във Вашингтон“. Съветвал е двете комисии по разузнаването и още неизвестен брой други политици по въпросите на националната сигурност. Ако искаш да прегледаш цялата информация, Айрини, трябва да отделиш най-малко седмица. Или ще се наложи да прибягна до известна помощ от страна на ЦБТ. Информацията наистина е огромна!
Кенеди вече беше помислила дали да не доведе някой от Центъра за борба с тероризма, но не беше склонна да го стори. Първо трябваше да открият дали няма изтичане.
— Не можем да търсим помощта на ЦБТ. Поне засега.
— Е, тогава не знам как очакваш от мен да се оправя. Ще ми отнеме много време и честно казано, това не ми е специалността. Аз не съм аналитик. Не знам никое от тези имена, не разбирам проблемите. Нямам и най-смътната представа кой е важен и кой не е. Финансовата част ми е ясна, но останалото е пълна мистерия за мен.
— Засега се концентрирай върху всичко, което го свързва с държавния секретар или с конгресмен Ръдин.
— Ами парите? — попита Рап.
Дюмонд беше открил две офшорни банкови сметки на Бахамските острови, в които имаше близо половин милион долара.
— Прекарах повече от час в опити да проследя откъде са дошли парите. Стигнах до под кривата круша.
— Да доведем ли някой друг да се опита да пробие защитата? — попита Рап.
Дюмонд се обиди.
— Виж какво, щом аз не мога да разбера откъде са дошли тези пари, значи никой друг няма да може.
— Само питам.
— Тялото му е било все още топло, когато сте пристигнали. — Кенеди погледна към Рап и Коулман. — Не видяхте ли някой да излиза от сградата?
Коулман помисли и отвърна:
— Имаше една жена, която слезе по стълбите, когато ние излязохме от асансьора. — Сви рамене. — Не можах да я огледам добре.
— Мич?
Рап си припомни случилото се. Увереността му, че е била Донатела Ран, се засилваше. Походката на жената и начинът, по който беше убит Питър Камерън, сочеха към италианската красавица. Рап си даваше сметка, че не може да сподели с Кенеди подозренията си, не и пред другите. Дължеше на Донатела твърде много. Ще трябва да иде до Италия да поговори с нея. Никакви шефове, никакви разузнавателни задачи, само двамата бивши любовници, дължащи един другиму живота си.
Рап поклати глава и се обърна към Кенеди:
— Нищо необичайно не забелязах.
— Е, изпратих човек да вземе записите от охранителните камери. Утре ще трябва да седнем и да ги прегледаме.
— Добре си се сетила. — Една от причините, поради които на Рап му харесваше да работи за Кенеди, беше нейната далновидност и досетливост. Внезапното изчезване на Камерън в крайна сметка щеше да привлече вниманието на полицията и след най-обикновена детективска работа ченгетата щяха да разберат, че убитият е влязъл във Фънгър Хол, но изобщо не е излизал оттам. Не само убиецът беше запечатан на лентата, но и Рап и Коулман. Те бяха носили шапки и знаеха как да си навеждат главите, за да не може камерата да снима хубаво лицата им, но въпреки това предпочитаха властите изобщо да не стигат дотам.
— Та какво ще правим оттук нататък? — попита Коулман.
— Всички ще се приберем у дома и ще поспим. Утре продължаваме. — Кенеди погледна към Дюмонд и се сети за още нещо. — Маркъс, директорът Стансфийлд пита дали не можеш да създадеш офшорна сметка на името на конгресмен Ръдин и да преведеш на нея парите от сметките на Камерън.