Портиерът ги упъти с жест наляво, към друг голям френски прозорец. Рап знаеше от плана на етажа, че води към кабинета. Когато влязоха, портиерът ги помоли да почакат и затвори. Рап хвърли поглед към Джейн и се зае да оглежда помещението. Приличаше повече на библиотека, отколкото на кабинет. Спираловидна стълба в срещуположния ъгъл водеше към балкон, който се простираше по трите стени. Стари книги с кожени подвързии изпълваха рафтовете на горното ниво, а и долу книгите не бяха малко. Маслени картини с красиво изработени рамки, някои на височина колкото Рап, а други — колкото човешка длан, покриваха буквално всяко място по стените, незаето от книжните рафтове. В камината гореше огън. Рап не беше експерт, но колекцията от картини сигурно струваше милиони. Огледа мебелировката и килимите. Всичко в стаята, с изключение на няколко лампи, изглеждаше поне на сто години.
„Страхотно — помисли си Рап. — Този се е родил в клуба на щастливците, пилее наследството си, а после, вместо да продаде на търг част от ценното си имущество, продава забранена технология на побъркан психопат-садист, който би дал всичко, за да може да пусне ядрена бомба върху Ню Йорк. Този негодник заслужава да умре.“
Погледна часовника си. Бяха минали две минути и три секунди, откакто влязоха през портата на имението. Погледна към единия от двата големи прозореца, обърнати към алеята. Том Хофман стоеше до аудито, двигателят работеше. Помаха на Рап, той му отвърна със същото.
Рап отново провери часовника си. Стояха в кабинета вече трийсет и осем секунди. Беше определил крайно време две минути. След това щеше да иде и да намери графа. Нямаше смисъл да го оставя да се обади по телефона и да се опита да разбере какво става. Отиде в другия край на стаята и погледна през малкия процеп между двете крила на вратата. Отначало не видя много. После разбра защо. Набитият бодигард беше застанал точно отпред.
Рап отстъпи намръщен. Опита се да измисли начин да се отърве от бодигарда, без да го убива. За да го просне в несвяст, трябваше да се приближи до него. А и с такъв дебел врат като неговия нямаше да пострада много, само щеше да се ядоса. Последното, което Мич искаше, бе да влиза в ръкопашна схватка.
Наближаваше третата минута, когато вратите на кабинета се отвориха и влезе Хайнрих Хагенмилер Пети с чаша шампанско в ръка. Очевидно никой не си беше направил труда да каже на графа, че пушенето вече е демоде и проява на нелюбезност. Свали му ръчно ушития смокинг, ролекса, пригладената назад коса плюс пълната брадичка — и той няма да се различава много от който и да било терорист.
За голямо разочарование на Рап графът беше последван от втори човек. Беше със същия ръст и възраст като Хагенмилер и също беше облечен в смокинг. Бодигардът-канара също влезе. Портиерът затвори вратите След тях.
Като си даде вид на шокиран, графът попита защо БКР го посещава вкъщи. Джейн заразправя подготвената предварително фалшива версия на случилото се.
Не беше стигнала и до третото изречение, когато вторият човек пристъпи напред и съобщи заплашително, че е адвокат на графа и че иска да види удостоверението за самоличност на агентката от криминалната служба.
Рап внимателно следеше разговора, но погледът му не се отделяше от бодигарда. Мъжът стоеше отстрани със скръстени ръце като сфинкс. Хофман беше застанала между Рап и вратата. Точно срещу Рап стоеше графът, а от дясната му страна — адвокатът и бодигардът. Когато адвокатът пристъпи и поиска да се легитимират, Рап взе окончателно решение. Всяка пропусната секунда увеличаваше вероятността нещо да се обърка.
Докато плъзваше лявата си ръка в сакото, той хвърли поглед към Джейн, която вадеше фалшивото си удостоверение от БКР. Сграбчи люгера, извъртя се наляво, извади 22-калибровия пистолет със заглушител и изпъна ръка.
Графът не беше на повече от метър и половина от дулото. Рап натисна спусъка и куршумът излетя от дългата черна цев. Почти веднага между веждите на графа се появи малка червена точка. Рап не изчака жертвата да падне. Той премести пистолета в дясната си ръка, направи крачка напред и нанесе силен удар с крак по брадичката на адвоката. Мъжът политна назад и едва не събори бодигарда с тялото си. Рап отстъпи крачка, за да увеличи дистанцията между себе си и набития мъж. Онзи вече пристъпваше към него и бъркаше за пистолета си.
— Halt!1 — извика Рап.