Мидълтън пребледня. И в най-страшните си кошмари не беше виждал подобно нещо. Та той беше Чарлз Мидълтън, за Бога! Представи си как Хейс крачи по коридора към залата за пресконференции, за да каже на целия свят, че уволнява своя държавен секретар.
Съзнаваше, че няма да разполага с плацдарм, от който да подеме контраатака. Хейс беше твърде популярен, за да излиза открито срещу него. За пореден път беше подценил Робърт Хейс. Сега нямаше изход. С трепереща ръка Чарлз Мидълтън се подписа под документа. Целият му живот, всичко, което беше постигнал в политиката, свършваше дотук.
Конгресменът Ръдин не беше очарован от хитрия ход, с който го бяха привикали на срещата. Предната вечер му се беше обадил председателят на Конгреса и беше настоял да се срещне с него в офиса сутринта. Ръдин пристигна навреме и беше принуден да чака петнайсет минути. Когато председателят Кайзер се появи от просторния си офис в сградата на Капитолия, той съобщи на председателя на Комисията по разузнаването на Конгреса, че ще трябва да се повозят малко. Ръдин, който не се колебаеше да се опълчи срещу всяко нещо, настоя да разбере къде отиват. Кайзер му обясни, че ако иска да запази поста си на председател на комисията, е по-добре да си държи устата затворена.
Кайзер беше бивш футболист от отбора на университета на Алабама и все още имаше страховита и респектираща фигура. Суровата му реакция озадачи Ръдин и го накара да гадае в какво се е провинил. Когато лимузината на председателя спря пред контролно-пропускателния пункт на Тайните служби в южния край на Уест Екзекютив Авеню, Ръдин още не беше проумял с какво е разгневил силните на деня. Двамата конгресмени бяха придружени до Оперативната зала на Белия дом — още един знак, че нещата са сериозни. През трийсет и четирите си години във Вашингтон Ръдин никога не беше влизал в Оперативната зала. Мат Рориг, председателят на Демократическия национален комитет, ги чакаше вътре. Още един лош знак. Рориг беше човекът, който държеше парите на партията.
Когато Ръдин понечи да попита Рориг какво се е случило, Кайзер отново му напомни да седи тихо, докато не дойде президентът. Ръдин се измъчваше от догадки. По едно време му хрумна за закуската с държавния секретар и приятеля му, сенатора Кларк, но я изключи като причина за проблема. Мнението му за ЦРУ не беше тайна за никого, а и тепърва предстоеше президентът да номинира наследник на Стансфийлд. Ръдин само се опитваше да го предпази от извършването на ужасна грешка.
Накрая президентът влезе, придружен от Томас Стансфийлд. Албърт Ръдин буквално го обзе погнуса при вида на директора на ЦРУ. Нямаше друг, когото конгресменът да мрази толкова. Нямаше друг в историята на страната, който като Стансфийлд толкова арогантно да беше пренебрегвал и накърнявал правомощията на Конгреса. Единственото, което направи удоволствие на Ръдин при появата на Стансфийлд, беше, че директорът на разузнаването изглежда така, сякаш ще пукне всеки момент.
Президентът Хейс помогна на Стансфийлд да седне, след което зае своето място на масата. Сложи пред себе си кожена папка и се облегна назад. Огледа присъстващите. Кайзер и Ръдин седяха от дясната му страна, а Стансфийлд и Рориг — от лявата. Президентът изпитваше желание да тропа по масата и да раздава наказания, но Кайзер го бе помолил да се придържа към добрия тон. Председателят на Конгреса смяташе, че президентът трябва да се държи на висота.
Хейс отвори кожената папка и извади от нея един лист.
— Имам неприятни новини. — Вдигна листа високо. — Държавният секретар току-що си подаде оставката. — И стрелна с очи Ръдин.
Председателят на Комисията по разузнаването бе шокиран.
— Защо? — изрече мрачно.
— Историята е дълга и няма да ми стигне търпението да я разкажа цялата. Затова ще ви я изложа накратко. Чарлз Мидълтън е надменен и арогантен човек, който не знае как да се подчинява на висшестоящите. — Хейс посочи към себе си. — Висшестоящият съм аз, Ал, в случай че се питаш за кого говоря. Аз съм президентът на Съединените щати. Аз ръководя изпълнителната власт в страната.
Ръдин беше объркан от този кратък урок по държавно устройство.
— Аз какво общо имам с това? — обърна очи към Кайзер.
Кайзер не се поколеба да му разясни:
— Ти беше ли на закуска с Чарлз Мидълтън и Ханк Кларк?