Рап не се притесняваше, че е облечен в дънки и черно кожено яке. Щом президентът не можеше да чака до сутринта, тогава трябваше да го приеме така. Докато влачеше уморените си кокали по Седемнайсета улица, не преставаше да се пита за какво е притрябвал на Хейс в този час. И се опасяваше, че отговорът му е известен. Със сигурност не го викаха, за да му изкажат благодарност или да му окачат медал. За нещата, които вършеше, такива награди не се предвиждаха. Той беше едно от тайните оръжия в арсенала на националната сигурност. Хората дори не смееха да говорят за нещата, които той вършеше, камо ли правителството да го признае официално. Президентът можеше да иска само едно нещо от Рап. Не знаеше дали ще приеме. Беше се нагледал на смърт. Беше му писнало. Време бе да си потърсят друг. При население от 250 милиона души все щяха да намерят някой друг нещастник, чийто живот да опропастят!
Рап стигна до поста на Тайните служби в западната част на сградата. Пазеха няколко души.
— Имам среща с Джак Уорч.
Един от Униформения отдел на Тайните служби го изгледа мнително, докато другият повика специалния агент, отговарящ за личната охрана на президента. „Тук има човек, който иска да ви види.“ Служителят свали слушалката.
— Мич Круз — обяви Рап едно от многото си измислени имена.
Агентът произнесе името по телефона: „Мич Круз… да… добре.“
Сетне затвори слушалката и отвори вратата. Посочи алеята за автомобили.
— Минете оттам. Специален агент Уорч ще ви чака.
Рап тръгна по тясната алея. Когато стигна двора, видя Уорч да се приближава от другата страна. На лицето му се появи широка усмивка, щом забеляза Рап. Дължеше му живота си.
— Радвам се да те видя, Мич — протегна ръка Уорч. — Изглеждаш ми много скапан.
— Благодаря ти за комплимента. Така и се чувствам. — Рап силно стисна десницата му.
— Как е Анна?
— Добре. Благодаря ти за помощта.
— Няма проблем. Мисля, че ти дължим много повече от това. — Уорч тръгна към сградата и Рап го последва. — С теб какво става?
— Надълго и нашироко ли искаш, или накратко?
— Нямам време за дългата версия. А не знам дали имам достатъчно и за кратката.
Рап се засмя. Влязоха в Екзекютив Офис Билдинг и се насочиха към Белия дом. Минаха през приземния етаж и продължиха по коридора, след което завиха надясно. Това беше първото посещение на Рап след терористичното нападение миналата пролет, при което сградата бе частично разрушена. Той беше изумен колко бързо е възстановено Западното крило и вече функционира. Изглеждаше точно както преди бомбите да разбият стените му.
Уорч разбра за какво си мисли Рап и каза:
— Направо е невероятно, нали?
— Да, наистина.
— Сградата не беше чак толкова лошо пострадала, колкото си мислиш. Пожарната пристигна бързо и изгаси навреме пламъците, преди да са причинили големи щети.
— Да, но все пак… Изумително е.
Спряха пред вратата, която водеше към Оперативната зала.
— Мич, носиш ли оръжие? — попита Уорч.
— Ти как мислиш?
— Знам, че носиш, но се опитвам да се държа учтиво с теб.
Рап се изкуши да подхвърли някой шеговит коментар, но знаеше, че Тайните служби не обичат да се шегуват с тези неща.
— Ще бъдеш ли така любезен да подържиш пистолета ми известно време?
— С удоволствие.
Рап извади беретата от раменния си кобур и провери дали е сложен предпазителят. Уорч взе оръжието, след което набра кода на цифровата брава. Вратата щракна и агентът от Тайните служби я отвори. Веднага вляво се намираше вратата към конферентната зала. Уорч почука два пъти, отвори и въведе Рап вътре.
Рап се изненада да види Кенеди и Стансфийлд. Мислеше, че тя ще се среща сама с президента.
Хейс се завъртя с широкия кожен стол.
— Благодаря ти, че дойде, Мич. Седни, ако обичаш.
Рап се настани на първия свободен стол, който се падаше до Стансфийлд. Хвърли поглед към Кенеди, седнала от другата страна на масата.
— Как е Анна? — попита президентът.
Рап не отговори. Не знаеше как да започне. Анна беше добре в смисъл, че беше жива и очевидно извън опасност. Но, от друга страна, не беше много сигурен, че лесно преживява случилото се. Реши, че е най-добре да не споделя проблемите си с президента.
— Добре е, сър. Малко е разтревожена, но е добре.
— Тя е корава жена. Съжалявам, че я забъркахме в това.
— Вината не е ваша, сър.
Хейс показа, че не е съвсем съгласен. Наведе се напред и опря лакти в масата.