— Мич, седмицата беше много лоша.
— Да, така е.
— Айрини ми каза, че искаш да се оттеглиш.
Рап се изненада.
— Готов съм да продължа живота си, сър.
Президентът се вгледа в Рап. Погледът му не трепваше.
— Какво ще стане, ако ти кажа, че твоята страна не може да си позволи да се лиши от теб?
— Ще отвърна, че вече дадох достатъчно на страната си.
Президентът се усмихна.
— Да, така е. Никой не би го оспорил… особено аз. Но бих искал да обмислиш оставането си за още известно време.
— Съжалявам, сър, но вече взех решението. Искам нормален живот. Открих жената на моите мечти и не възнамерявам да я изгубя заради кариерата, която дори не искам вече да градя.
— Сигурен ли си в това?
— В кое? — Рап не беше сигурен дали президентът има предвид жената на мечтите му, или кариерата, която вече не иска.
Президентът скръсти ръце.
— Мич, човек с твоя талант не може просто така да обърне гръб и да си отиде.
— Може би да… може би не, но аз ще се опитам.
— Е… — По устните на Хейс се разля широка усмивка. — Мисля, че можем да намерим приемливо компромисно решение. — Той се обърна към директора на ЦРУ: — Томас?
— Мичъл. — Гласът на Стансфийлд беше отпаднал и леко пресипнал. — Ще започна, като кажа, че бях в този занаят повече от петдесет години и през цялото това време не съм виждал по-талантлив и смел човек от теб.
Рап кимна. Думите на този човек — легенда в разузнаването, струваха повече и от най-престижния медал, който правителството можеше да му връчи.
— От известно време знаех, че умирам, и исках да сложа някои неща в ред, преди да си отида. Едно от тези неща, Мичъл, беше, че исках да ти върна свободния живот. — Стансфийлд подаде на Рап голяма папка. — Това е твоето официално лично досие.
— Мисля, че още в началото се разбрахме операциите ми да не се записват никъде официално!
— Да, такъв беше планът, но всичко се променя. Някои от твоите подвизи през последните години беше много трудно да бъдат премълчани. — Стансфийлд впери в Рап стоманеносивите си очи. — Това досие е моят подарък за теб и Айрини. Съставих го с помощта на Макс Салмън. Както пише в досието, ти си бил НОП в Управлението през последните десет години. Голяма част от това, което си вършил, разбира се, не се съдържа тук или е сериозно орязано. Сега имаш законна биография, Мичъл.
Рап беше много изненадан. НОП (Неофициално прикритие) имаха оперативните офицери на Управлението, които работеха зад граница и не бяха защитени от дипломатическо прикритие на американско посолство или консулство. Рап се вторачи в папката.
— Защо сега? Защо след всичките тези години?
— Защото искаме да дойдеш в ръководството.
— В Ленгли? — Не вярваше на ушите си.
— Да. Искаме да оглавиш отдела за Близкия изток в Центъра за борба с тероризма.
Рап бе изумен. Никога не му беше идвало наум, че ще стигнат дотам.
— Сигурна ли си, че искаш това? — попита той Кенеди.
— Да — отвърна тя. — Твърде си ценен, а и си още твърде млад, за да излизаш в пенсия.
Рап отново вторачи поглед в тежката папка. Поклати глава. Наистина не знаеше какво да каже. Идеята да остане свързан с битките на невидимия фронт беше интригуваща. Но не бе сигурен дали ще може да търпи всеки ден непоносимата мелница от девет сутринта до пет следобед в Ленгли. Тази институция беше известна със строгите си бюрократични порядки.
— Мичъл — поде отново Стансфийлд. — Има нещо, което трябва да знаеш. Боя се, че ти не беше крайната цел в Германия.
В светлината на факта, че му бяха останали два белега с големината на бейзболни топки на гърдите, Рап малко се подразни от това твърдение.
— Не се обиждай, Томас, но тук аз съм единственият човек, по когото стреляха тази седмица.
— Не съм казал, че не са искали смъртта ти. Казах, че не си бил крайната цел. Твоят труп трябваше да бъде открит до тялото на граф Хагенмилер. Случаят трябваше да обърка президента и според мен в крайна сметка да съсипе кариерата на Айрини.
— Какво искаш да кажеш, Томас? — намеси се Хейс.
За пръв път чуваше подобно нещо.
— Заговорът не беше организиран нито от иракчаните, нито от някой друг в чужбина. Той беше подет от някого тук, във Вашингтон. Някой, който не желае Айрини да стане директор на ЦРУ и който по всяка вероятност би искал да види администрацията ви свалена, господин президент.
— Разполагаш ли с информация, която не си споделил с мен?
— Не, не разполагам, господин президент. Вече ви казах всичко, което знам. Стигнах до някои заключения през последните двайсет и четири часа, които според мен са свързани с доста сериозни проблеми.