Президентът беше потресен. Не искаше да вярва на изреченото от Стансфийлд.
— Извинявай, Томас, ако ти се сторя скептично настроен, но ми е малко трудно да повярвам, че някой ще мине през всичките тези перипетии, за да се опита да блокира кандидатурата на Айрини.
Тялото на Стансфийлд беше изтощено и съсипано, но не и умът му. Като велик гросмайстор той все още беше способен да пресметне последиците, произтичащи от един ход.
— Ами ако ви кажа, че крайната цел на този човек или група хора е била да бъде свалена вашата администрация?
— Как?
— Първо — като убият в Германия Мич, за да го открият властите, а после — като огласят информацията за съществуването на Екип „Орион“. Като в крайна сметка свържат убийството на граф Хагенмилер с вашата администрация.
— Сериозно ли говориш? Мислех, че обсъдихме предварително въпроса за пълното отричане от страна на правителството.
— Така е, сър. Но това беше, преди да разберем за изтичането на информация.
Президентът изстена едва чуто. Почувства, че нещата се изплъзват от контрола му.
— Томас, моля те, кажи ми, че имаш план за действие.
Стансфийлд усети страха на президента. Все пак важното беше, че успя да го накара да осъзнае цялата сериозност на проблема, а това го успокояваше.
— Сър, във Вашингтон не са малко хората, които с удоволствие биха искали да ме унищожат. Единственото, което ги възпира, е, че аз знам тайните им. Тези тайни ще бъдат предадени на Айрини. Аз ще инструктирам нея и Мич как да ги използват в случай, че възникне необходимост. — Стансфийлд се обърна към Рап: — Нуждаем се от теб. — Сетне отпусна сухата си длан върху новосъздаденото досие. — Това ще ти даде свободата да водиш относително нормален живот. Повече няма да ти се налага да лъжеш хората какво работиш. Моята най-голяма надежда е, че ще приемеш нашето предложение. Да, ти вече даде достатъчно от себе си и аз никога не бих могъл да изразя благодарността си към теб за жертвите, които си направил. Когато се изправиш срещу тъмното си минало, Мичъл, трябва да си припомняш факта, че си спасил живота на повече хора, отколкото са тези, на които си го отнел. Ти все още си необходим и аз те моля да останеш. Човек с твоя талант не трябва да го пропилява в бизнеса. Животът ти пак може да се промени. И мястото, където това ще стане, е Центърът за борба с тероризма. Трябваш ми там. Нужен си ми, за да пазиш гърба на Айрини и за да ми помогнеш за открием „къртицата“. — Стансфийлд замълча и с възхищение погледна волевото лице на Рап. — Ако ти трябва време да помислиш, добре, но моля те — не ни карай да те чакаме дълго. — Стансфийлд се усмихна. — Бих искал да отида в гроба спокоен, че си останал на стража.
Рап бе дълбоко развълнуван. За първи път виждаше стария разузнавач да се усмихва. Протегна ръка и стисна хладната длан на Томас Стансфийлд. Нямаше нужда да размисля. Не можеше да откаже на легендарния директор.
— Благодаря ти, Томас. — Той взе папката. — Приемам предложението ти.
— Добре.
На вратата се почука. Влезе специален агент Уорч. Беше разтревожен.
— Какво има, Джак? — обърна се към него президентът.
— Господин президент, боя се, че имам лоши новини. Току-що ми се обади началникът на охраната на държавния секретар Мидълтън. — Уорч се поколеба, не знаеше как да продължи. — Държавният секретар е бил открит мъртъв в дома си. Изглежда, става дума за самоубийство, сър.
Дървата в камината пукаха и пръскаха искри. Ханк Кларк наблюдаваше спокойно огъня, отпуснат в любимото си кресло. Всички лампи в кабинета бяха изгасени. Блещукаха само танцуващите пламъци. Скъпото вино в кристалната чаша отразяваше играта им, Цезар и Брут лежаха от двете му страни. Кларк беше доволен. Нещата не се бяха развили точно както ги бе планирал, но все още имаше време. Той гледаше на преживяното само като на една-единствена битка от продължителната война. Отпи от виното и се усмихна при мисълта за сполетялата Чарлз Мидълтън участ.
Когато Кларк беше отишъл при Стансфийлд и президента, той не предполагаше, че крайният резултат ще е оставката на държавния секретар. Целта на Кларк беше просто да отвлече вниманието им, в случай че са открили връзка между него и Питър Камерън. Алибито на Кларк вече беше готово. Камерън работеше като платен консултант на комисиите по разузнаването както на Конгреса, така и на Сената. Сега, след като беше предложил пълната си подкрепа за кандидатурата на Кенеди, президентът щеше да го има за съюзник.
Много приятно бе да гледа как демократите се изяждат едни други. Особено като се има предвид, че това занимание беше хоби на републиканците. Твърде лесно бе да ги докара до сегашното положение. Ал Ръдин винаги беше лесен за манипулиране, но сега Кларк забелязваше известна слабост и у Хейс — слабост, която се беше появила отскоро. Беше чул слухове, че след терористичното нападение срещу Белия дом президентът е станал по-изнервен, по-малко толерантен към партийните страсти. Сега го виждаше с очите си. Мидълтън беше един от главните му партньори и съюзници. Да го накара да си подаде оставката, беше твърде груб ход.