Кларк се беше срещнал с Ръдин в една от защитените срещу подслушване съвещателни зали на комисията по-рано през деня. Ръдин беше хленчил в продължение на час. По едно време го подпита дали президентът не е научил за срещата им с Мидълтън от самия Кларк. Кларк се държа така, сякаш нелепото обвинение не си струваше отговора, и изнесе на Ръдин лекция как той е подценявал Томас Стансфийлд цели двайсет години. За да провокира още повече параноята на Ръдин, го попита:
— Защо според теб настоявам всичките ни разговори да се провеждат тук, в моята защитена срещу подслушване съвещателна зала?
Трикът сработи. Когато срещата им приключи, Ръдин вече беше стопроцентово убеден, че ЦРУ го следи. Кларк съзнаваше, че Стансфийлд е твърде умен, за да извърши нещо толкова глупаво — да постави под наблюдение председателя на Постоянната работна комисия по разузнаването към Конгреса. Но на Ръдин лъжата му подейства. Този човек отново подценяваше противниците си.
Кларк си позволи да се самопоздрави. Начинът, по който успя да избегне потенциалната катастрофа, беше брилянтен. Малко тъжно бе, че няма да може да се похвали на съпартийците си за ролята, която е изиграл в оставката на държавния секретар. Някой ден може и да го направи, но засега трябваше да потули всичко. Щеше да лъже, докато не отмине бурята.
Кларк се страхуваше от малцина. Сред тях определено беше и Томас Стансфийлд. Интелектът и способността на този човек да разкрива измамите и лъжите бяха удивителни. Кларк си даваше сметка, че изобщо не би могъл да задейства плана си, ако здравето на Стансфийлд не беше влошено. Директорът на ЦРУ веднага щеше да разбере какво е намислил.
На Кларк щеше да му коства големи усилия да се сближи с доктор Кенеди и да спечели доверието й. Тя щеше да се нуждае от помощта му през следващите месеци. Политическата битка за нейното утвърждаване щеше да бъде много изтощителна и на нея щеше да й трябва съюзник в Капитолия.
Що се отнася до Мич Рап, Кларк не беше много сигурен в преценката си за него. Ако на хоризонта се зададеше буря, той беше светкавицата, готова да удари всеки момент. Ако само Камерън беше успял в Германия, нещата нямаше да се развият по този начин. Рап щеше да е мъртъв, а градът щеше да кипи от едно от най-големите разследвания в историята на Конгреса. Президентът щеше да агонизира в ужасна политическа смърт, а Ханк Кларк щеше да е в идеална позиция, за да поеме на поход към Овалния кабинет. Вместо това Рап беше жив, Камерън — мъртъв, а разследване нямаше. Трябва да реши кой да смени Камерън. Сещаше се за няколко души, но се съмняваше, че който и да е от тях ще съумее да се справи с Рап.
Кларк отпи от виното и отново се вгледа в огъня. Трябваше да премахне опасността, идваща от Рап. След няколко минути Брут се прозя. Златистият ретривър вдигна глава и впи в господаря си големите си кафяви очи. Кларк се усмихна и вдигна чашата в тост за Брут Марк Юний. „Дръж враговете близо до теб и се отнасяй добре с тях“, каза си сенаторът. Допи чашата и реши, че ще трябва да си уреди среща с този Мич Рап.
Кучетата първо заръмжаха, а после, когато на вратата се позвъни, залаяха. Кларк ги изчака да се успокоят, докато въведат важния му гост в кабинета. Джонатан Браун, заместник-директорът на ЦРУ, изглеждаше притеснен. По киселата физиономия на бившия съдия Кларк разбра, че нещо го безпокои.
Браун, в костюм и с вратовръзка, седна на дивана срещу Кларк. Не можеше да намери място на ръцете си. Търсеше по лицето на Кларк следа от чувство за вина. През годините като федерален прокурор и съдия Браун беше виждал много престъпници да седят с израз на ангелчета по време на процесите срещу тях и да се кълнат в Бога, че са невинни. Браун не се съмняваше, че Кларк също може да прикрива емоциите си.
Кларк беше повикал Браун, за да му обясни защо е дал съгласието си на президента да подкрепи кандидатурата на Кенеди.
— Какво те безпокои, Джонатан? — започна сенаторът.
Браун се изкушаваше да зададе няколко въпроса, но размисли. Знаеше, че Кларк не търпи такова отношение. Вече се бяха сблъсквали и на Браун още му държеше влага.
— Говори ли с Мидълтън тази вечер? — Браун отново потърси и най-малък признак за вина, но уви.