Бодигардът не спря.
Имаше само част от секундата за размисъл. Стреля втори път — уцели бодигарда в китката и тежкият му пистолет падна на пода. Мъжът инстинктивно се сви от болка и стисна китката си. Рап скочи и го ритна в лицето. Ритникът изпрати сто и трийсет килограмовото тяло върху дървена масичка с порцеланова лампа върху нея. Лампата падна пода и се разби, а масичката стана на трески.
Рап избута Джейн от пътя си и се втурна към вратата. Тъкмо я отваряше, и в процепа се показа малката глава на портиера. Рап го грабна за вратовръзката и рязко го издърпа вътре. После леко го удари с дръжката на пистолета по слепоочието. Портиерът обърна очи и краката му се подкосиха. Рап отпусна хватката на гърлото му и го остави да се строполи на пода. После надникна в коридора, за да провери дали някой не е видял случилото се, и заключи вратата.
Прекоси стаята като робот. Първо трябваше да се заеме с бодигарда. Извади от джоба си три чифта пластмасови белезници и подаде единия на Джейн. Изведнъж замръзна на място.
Не можеше да повярва на очите си.
— Какво правиш, по дяволите? — пророни.
Още не беше изрекъл думите, когато Джейн Хофман изстреля по него първия откос с пистолета си „Хеклер и Кох Р7“ със заглушител. Деветмилиметровият куршум парабелум улучи в гърдите Рап и почти го събори. Вторият го запрати върху тялото на бодигарда. В дробовете му не беше останал въздух, когато падна на пода по гръб. При падането главата му се удари о дървената стълбичка, подпряна на библиотеката. Той загуби съзнание.
Сърцето на Джейн Хофман биеше лудо. Ръцете й трепереха. На нейното място сега трябваше да бъде съпругът й, а тя трябваше да чака отвън до колата. С облечената в ръкавица ръка грабна пистолета на Рап от пода и стреля два пъти в гърдите на бодигарда. После хвърли пистолета върху тялото на Рап и сложи своето оръжие в ръката на бодигарда. Извади малка кутийка с барут от джоба си и леко поръси с нея ръката му така, че да изглежда, сякаш той е стрелял с нейния пистолет. Изправи се и отстъпи. Търсеше нещо. Откри го на пода до десния си крак: пистолета на бодигарда, също „Хеклер и Кох“. Взе го и го сложи в кобура си.
С облекчение се затича към вратата, отключи я и излезе в коридора. Бързо стигна до външната врата. Откъм балната зала се носеше весела глъч. Джейн Хофман излезе от сградата и изтича надолу по стълбите. Съпругът й я чакаше, нервно стиснал волана. Щом тя се хвърли на седалката до него, той натисна педала на газта и аудито се понесе напред.
5.
Човекът стоеше в края на гората — на не повече от стотина метра от мястото, където предната нощ беше стоял Рап. Оттук той ясно виждаше предната част на имението. С лявата си ръка придържаше слушалката в ухото си, а в дясната държеше бинокъл. От слушалката към яката на тъмнокафявото яке се спускаше навитата жица на закодираната радиостанция „Моторола Сейбър“. Той с голям интерес слушаше ставащото в къщата. Екшънът вече беше започнал. Чу изненадания глас на Рап при неочаквания за него обрат. Сега чакаше жената да излезе от имението. Ако не се измъкнеше, добре, но да я изпуска да избяга ранена, беше неприемливо. Никой не трябваше да остава жив. Заповедта беше ясна.
Трябваше всичко да изглежда така, сякаш Рап е бил убит от бодигарда. Първо умира Хагенмилер, после — Рап. Ако Дженсън успеят да нагласят нещата да изглеждат убедително, ще останат живи. Ако са объркали и най-малкото нещо, ще бъдат премахнати. Затова беше тук — да следи и да коригира, ако се наложи, ситуацията.
Брадатият мъж сред дърветата беше бивш служител на ЦРУ. Малцината негови близки приятели го наричаха Професора. Истинското му име беше Питър Камерън. На пръв поглед никой не би казал, че се занимава с подобни неща. В края на четирийсетте си години и с тегло петнайсетина килограма над нормата той не би издържал физическа схватка с противник. Но физическите сблъсъци не бяха в стила му. Камерън ръководеше нещата от дискретно разстояние и ако се налагаше, той се намесваше винаги с десния показалец на спусъка, а не с юмруци. Беше професионален стрелец и смяташе, че най-лесно човек може да бъде убит с куршум. По-често обаче наблюдаваше в сянка и действаше зад сцената. Камерън определяше убийците и всеки път се наслаждаваше на тръпката да отиде на мястото и да гледа как всичко става пред очите му. Беше много по-интересно, отколкото да седи зад бюро в Ленгли и да получава инструкции по телефона. Камерън искаше да проследява отблизо всеки детайл, което не можеше да направи от другата страна на Атлантика. Тази мисия беше много важна.
Камерън беше чувал слухове за мъжа с прякор Железния. Ако разказваното за него беше само наполовина истина, Мич Рап беше удивителна личност. Камерън се възхищаваше на неговите умения и воля. По свой егоистичен начин той се вълнуваше, че отговаря за ликвидирането на някой толкова силен като Рап. Изпитваше и известна вина, че ще убие толкова предан на Управлението служител, но като много други, и Рап беше само пионка, второстепенен пехотинец, който в крайна сметка беше заменим. Историята изобилстваше с такива като него и в интерес на истината поради тази причина Камерън беше напуснал Ленгли. Попадна на верния път благодарение на човек, който истински ценеше таланта му, който искаше да го възнагради за годините упорита работа.