Той пренебрегна пронизващата гърдите болка и неприятното пулсиране на тила, коленичи и прибра люгера си. Тогава забеляза, че бодигардът е застрелян. Огледа кабинета за други доказателства, които биха могли да го уличат в съпричастие към смъртта на Хагенмилер. Провери адвоката и портиера и с облекчение установи, че дишат. Приближи се до вратата, заключи я и отиде при прозореца, за да провери пътя отвън. Както очакваше, аудито го нямаше. Опрял гърба си в стената, Рап започна да обмисля план. Трябваше да се отърве от кръвта. Ако само я забършеше, нямаше да си помогне много. Погледът му се спря върху запалената камина. Обходи с очи ценните произведения на изкуството, които изпълваха помещението. Не искаше да постъпва така, но нямаше избор. Припомни си плана на етажа и погледна към другата врата на кабинета. Тя водеше до игралната зала и през още една врата — до солариума. Оттам можеше да се измъкне до мястото, близо до което бяха паркирани колите. Решението беше взето за част от секундата.
Рап прекоси стаята и се доближи до колекция кристални бутилки, поставени на поднос от чисто сребро. Отвори една и помириса съдържанието. Удари го силната миризма на коняк. Отпи голяма глътка и отиде при петното от кръв, образувало се около телата на Хагенмилер и на бодигарда. Разля течността от бутилките по килима, по пердетата и по всички леснозапалими материи. Изтича при камината, взе една подпалка и я пъхна в пламъците. Секунди по-късно брезовата клонка се запали. Рап мина с факлата по стаята, като запали всичко, което беше напоено с алкохол. После хвърли клечката в ъгъла.
Сграбчи портиера за яката на ризата и го помъкна към вратата за игралната зала. Сетне извлече и адвоката, който започваше да идва на себе си. Пламъците плъзнаха по стените, температурата в помещението растеше. Рап бързо изтегли двете тела в игралната зала. Спря само за малко, за да си поеме дъх. Тревожеше се, че има счупено ребро. Каза си, че в момента не може да направи нищо, и заключи вратата на кабинета. Преди това хвърли последен поглед — пожарът бързо се разрастваше. Затича се из дългата игрална зала, мина покрай билярдни маси, препарирани глави на екзотични животни, рицарски доспехи и накрая покрай един дървен бар.
Спря пред следващата врата, ослуша се, сетне я отвори и провери коридора. Отдясно чу гласове, идващи от кухнята и главния коридор. Пристъпи в коридора, затвори след себе си и се вмъкна в солариума през отворените стъклени врати.
Солариумът беше пристройка, залепена към основната сграда преди трийсет години. Трите външни стени бяха украсени със стъклена мозайка, която стигаше на височина около четири и половина метра от пода до тавана. Различни растения и лека мебел бяха подредени така, че да създават у посетителите впечатление за градинска атмосфера. Помещението беше обляно от ярка светлина.
Рап бързо изгаси лампите и отново провери коридора, водещ към кухнята. Все още нямаше признаци, че са открили пожара. Прекоси солариума, като се привеждаше зад растенията. Когато стигна до външната врата, надникна към редиците лимузини. Шофьорите стояха наоколо, като пушеха и играеха карти. Трябваше да мине незабелязано покрай тях, за да стигне до другите коли. Надяваше се прислужникът да е оставил ключовете на стартера.
Виковете дойдоха първо откъм кухнята, след това почти едновременно шофьорите на лимузините разбраха, че е станало нещо. Те се насочиха към главния вход, за да разберат какво. Рап изскочи от солариума и се затича из вътрешния двор. При всяко вдишване го пронизваше непоносима болка в гърдите. Слезе по стълбите и изскочи на алеята, стрелна се надясно и префуча покрай лимузините. Първата кола, която подмина, беше „Ягуар“. Не я провери за ключове. Трябваше му нещо, с което по-лесно да се слее с местната среда, може би нещо, произведено в Германия. Следващата беше червен „Мерцедес Бенц“, но също я подмина. Спря се на третата — черен „Мерцедес“ купе. Въздъхна от облекчение, щом отвори вратата и видя ключовете да висят на стартера.