Колата летеше с над сто и трийсет километра в час. Рап превъзмогна болката в гърдите и пулсиращото главоболие, за да се съсредоточи върху проблема. Трябваше да изчезне. Да се махне от Германия и да открие кой, по дяволите, го е предал. Обзе го мисъл, която заплашваше да прерасне в паника. Той изруга и натисна газта до ламарината. Имаше проблем, с който трябваше да се оправя веднага. Претегли какви са рисковете, ако се обади от мобилния си телефон. Не, не ставаше, твърде опасно беше. Макар че мразеше забавянето, обаждането трябваше да почака.
6.
Анна Райли отключи външната врата на малката си къща. Денят преваляше. Доволна беше, че е излязла от града след поредната еднообразна седмица ходене след президента. Когато започна работа като кореспондент на Ен Би Си от Белия дом, тя не си представяше с колко много тичане е свързан този пост. Влезе в антрето и сложи черната си чанта на тоалетката вдясно. Прибра палтото си в дрешника. Забеляза едно от палтата на Мич, окачено на парапета, и също го прибра.
Райли се усмихна на себе си, докато се качваше по стълбите. Мич Рап беше живял сам твърде дълго. В спалнята тя пусна пътната си чанта на пода и разкопча синята си блуза. Отиде до френските прозорци, които гледаха към залива Чезапийк, и въздъхна. Никога нямаше да й омръзне тази гледка. Обожаваше къщата — тя говореше много за мъжа, в когото беше влюбена. Мъжът, с който искаше да прекара остатъка от живота си. Съблече се и свали сутиена с надеждата, че няма да й се наложи да го слага чак до понеделник сутринта. Загледа се в залива, наслаждавайки се на последните лъчи, отразени във водата. После се погледна в огледалото на гардероба. На трийсет тялото й беше дори по-красиво, отколкото, когато беше играла волейбол в Мичиганския университет. Знаеше, че до голяма степен това се дължи на диетата, изключваща мазнините, и на упражненията, които правеше три-четири пъти седмично. Но най-голяма роля имаха гените на майка й. Имаше и още нещо, което беше добавило допълнителен тонус през летните месеци. Райли сви дясната си ръка и се усмихна пред вида на бицепса. После прокара длан по твърдото като камък бедро. Като част от новото й решение да се наслаждава повече на живота през юни си беше купила водни ски. Родом от Чикаго, тя прекарваше летата си на езерото Лейк Пойгън в Уискънсин и караше водни ски от шестгодишна. Мич и Анна бяха изживели три вълшебни месеца, браздейки гладката водна повърхност на залива рано сутрин и късно вечер. Тя не познаваше друг вид физически упражнения, които до такава степен да изтощят тялото и в същото време да пробудят съзнанието.
Анна сложи ръце на кръста си и се опита да издуе корема си, доколкото позволяваше фината й конструкция. Усмихна се, когато си представи как ще изглежда бременна. Любимият й човек щеше да се върне скоро и Анна му се обаждаше всеки ден, за да го чуе. Мич многократно й беше шепнал в ухото, че иска да имат дете, а тя винаги беше отвръщала, че първо трябва да се оженят и тогава да мислят за бебе.
Райли навлече изтъркани дънки, кафяви кожени обувки и една от износените ватирани блузи на Мич. Завърза кестенявата си коса на конска опашка и слезе долу. Мич беше преустроил първия етаж. На мястото на хола имаше широко пространство, простиращо се от кухнята през трапезарията до дневната. Райли отиде в кухнята, извади бира от хладилника и се сети, че е забравила книгата си горе. Изтича, взе книгата, върна се и излезе на терасата. Постоя за миг до парапета, загледана във водата, и отпи от студената бира.
Удобно се настани във фотьойла, кръстоса крака и отвори книгата. Един неин колега я убеди да се запише в читателски клуб, когато се премести във Вашингтон. Тогава си мислеше, че идеята не е лоша. Търсеше начини да възвърне поне част от нормалния си живот след трагичните събития в Белия дом, станали през първите й дни на новата длъжност. Сега, след пет задания от клуба, мислеше, че не би издържала още една книга за жена-инвалид, чийто живот е нещастен, защото баща й не й е обръщал достатъчно внимание. Първия месец беше много интересно, втория — сравнително добре, третия — поносимо, четвъртият — почти поносимо, и петият щеше да й е последният. Групата се срещаше в понеделник вечер и Райли нямаше достатъчно време да прочете работното копие. След голяма глътка бира тя отвори книгата.
Пет минути по-късно тя привърши първа глава и затвори книгата. Авторката просто беше описала по-образно как е гледала, докато баща й е пребивал почти до смърт майка й, когато тя е била само на шест години. Не и още една, каза си Райли. Стана от стола и реши, че ще пропусне срещата в понеделник вечер. Отново отиде в хола с бирата в ръка и сложи книгата на рафта. Плъзна поглед по редицата компактдискове и избра албум на Дейв Матюс. Реши да вземе друга книга. Мич четеше по една на седмица и беше събрал доста голяма колекция от художествена и нехудожествена литература. Само след няколко минути откри каквото търсеше. Най-новият роман на Нелсън де Мил беше сложен до предишните му творби. Пак изтича до хладилника за още една бира и се върна на верандата. Някой от героите-умници на Де Мил идеално би паснал на настроението й.