Най-добре беше да не мисли за Мич в момента — къде е, какво прави. Беше й обещал, че това е последният му ангажимент. Последната мисия и после ще заживеят нормален живот. Райли зарея поглед над спокойните води на залива и се помоли за Мич. Да е добре и да се върне при нея с първите слънчеви лъчи на утрото. Отвори книгата и се зачете съсредоточено.
Знаците го накараха да промени плановете си. В този бизнес човек не успява, ако не поема рискове. Но номерът беше да знаеш докъде можеш да стигнеш. Ако подмине Хановер, няма връщане назад. Щеше да има едночасов интервал, по време на който ще бъде на магистралата и ще се движи с голяма скорост към Есен, където ще зареже колата. Ако се обадят по радиото на полицията, ще се окаже в капан. Отдясно се появи друг знак, който показваше, че разклонението за международното летище на Хановер е на един километър от него.
Рап беше свикнал да действа сам. Нямаше нужда да обсъжда плановете си с никого. Умът му пробяга през възможните решения, сякаш бе пилот, който премисля вариантите, когато двигателят на самолета се запали на сто километра от палубата на самолетоносача. Нямаше причина да изпада в паника. Просто трябваше да реши проблема възможно най-бързо и ефективно. Погледна в огледалата за обратно виждане и включи мигача. Мерцедесът зави по разклонението и той нахлупи шапката си още по-надолу. Пътническите летища са фрашкани с охранителни камери и щом откриеха колата, записите щяха да бъдат изпратени на най-добрите експерти в борбата с тероризма в страната.
Дишането му се беше успокоило. Вече се бе убедил, че ребрата му са зле натъртени, но не и счупени. Ако имаше счупвания, дишането щеше да му причинява болка. Проследи знаците към закрития паркинг и спря пред зелената врата, за да си вземе талон за паркиране. Отдясно, под стълб с голяма халогенна лампа, Рап забеляза матовата издутина на наблюдателна точка. Под тъмния плексиглас бе монтирана камера, която записваше идването му. Свали стъклото и с облечена в ръкавица длан взе талона за паркинга. Когато бариерата се вдигна, той превключи на първа скорост и тръгна по спираловидната бетонна рампа. Мина първите две нива и спря на третото. Като караше бавно между редиците коли, внимателно се огледа за други камери. Слава богу, нямаше. Паркира колата между два мерцедеса и свали с няколко сантиметра стъклото откъм неговата страна. После остави ключовете на пода пред предната седалка, излезе и остави колата незаключена. Ако има късмет, ще я откраднат, преди полицията да се добере до нея. Съмняваше се обаче, че ще стане така. Проследи знаците до терминала за пътници и нарочно се прегърби и закуца. С нахлупена над очите шапка продължи да се оглежда за камери.
Когато влезе в терминала, веднага ги забеляза. Бяха поставени там, където обикновено им е мястото — високо над тълпите хора. За нещастие обаче тълпите ги нямаше, тъй като беше единайсет и петнайсет вечерта. Щом открият колата, скоро след това ще открият и физиономията му на записите от камерите. Затова и реши да ходи прегърбен, с накуцване. За по-сигурно обви с дясната ръка тялото си, а лявата остави да виси. С това целеше две неща: първо, да заблуди полицията за истинския си ръст и походка и, второ, да ги накара да си мислят, че е ранен. Може да загубят време и хора, докато го дирят из болниците.
Потърси знаци, които да упътват към мястото за багажа, и слезе с ескалатора на долния етаж. Само една от багажните ленти беше заобиколена от тълпи пътници, другите бяха празни. Приближи се към работещата лента, помота се минута, сякаш търси някого, и се насочи към изхода за паркинга на такситата. Седем таксита бяха подредени в колона и когато Рап вдигна ръка, първото веднага се доближи до него. Той седна отзад и извади портфейла си. Бързо погледна към таблото на колата и разбра, че резервоарът е пълен. Попита на немски шофьора колко ще струва да го закара до Есен, около час и половина в едната посока. Шофьорът се усмихна при удалата му се възможност. Рап му плати и остави солиден бакшиш. Преди да прибере портфейла, извади от него малко допълнителни пари в брой. Когато се облегна назад, лявата му ръка се плъзна под сакото и напипа дръжката на деветмилиметровия „Глок“.