Колата излезе от паркинга и шофьорът каза по радиото на диспечера, че има клиент до Есен и ще се обади пак, след като изпълни поръчката. Когато излязоха от територията на летището и се качиха на магистралата, Рап се наведе напред, като премести пистолета в дясната ръка. Допря цевта до тила на шофьора и на немски му нареди да държи ръце на кормилото.
Шофьорът, висок и слаб мъж, който наближаваше четирийсетте, се вцепени от внезапния обрат, но продължи да държи волана с две ръце. Мъжът беше закоравял пушач. Рап го разбра по миризмата на дрехите и косата му.
— Ако направиш точно каквото ти кажа, няма да ти се случи нищо. Ако оплескаш нещата само веднъж, ще ти продупча главата с куршум и ще те захвърля в някоя канавка.
Рап не повиши тон, не знаеше точно на кои думи да наблегне на немски, затова натисна по-силно дулото към главата на шофьора и го попита:
— Ясен ли съм?
Шофьорът бавно кимна.
— Добре — отвърна Рап. С лявата ръка той доближи парите, които беше извадил, до лицето му. — Вземи ги. Не отиваме в Есен. Ще ме закараш във Франкфурт.
След като взе парите, шофьорът на таксито отново кимна бавно и Рап отдръпна на сантиметър пистолета, като му позволи да изправи главата си. После провери документите на шофьора в жабката на колата. Казваше се Георг Херман.
— Много бавно караш, Георг. Дай газ и гледай пътя. — Рап погледна към скоростомера и продължи: — Друг път случвало ли ти се е такова нещо?
Шофьорът кимна и отвърна с пресъхнали устни.
Това бе добре. Мъжът бе прекосил пустинята и оцелял.
— Е, мога да ти обещая едно. Ако правиш всичко както трябва, нищо няма да ти се случи. Ще сляза от таксито, ти ще спечелиш много пари, задето си ме закарал до Франкфурт. Ако опиташ нещо друго, си мъртъв. Такава е сделката. Никакви пазарлъци.
Георг ентусиазирано кимна, но очевидно беше изплашен. Рап си даваше сметка, че мъжът трябва да се успокои, за да не катастрофират.
— Защо не си запалиш цигара и не се отпуснеш? Имаме още много път.
Шофьорът нервно си запали. Сега идваше интересната част за Рап. Имаше на разположение малко повече от два часа, за да създаде добри взаимоотношения с този човек. Мич не обичаше да убива хора и щеше да направи всичко възможно, за да не очисти бедния шофьор. Георг не можеше да разкрие нищо на полицията, което да не могат да видят на видеозаписите от летището. Единствената причина да го убие беше евентуално да спечели още малко време, но Рап се надяваше да използва друг начин.
— Откъде си, Георг?
— От Хамбург.
— Какво те доведе в Хановер?
Все още малко изнервен, шофьорът отвърна припряно:
— Не харесвах Хамбург.
Разговорът стана по-оживен. Рап задаваше въпроси, шофьорът се поотпусна. Минаха покрай няколко полицейски патрулни коли, паркирани встрани от магистралата. Всеки път Рап внимателно гледаше Георг, за да е сигурен, че няма да ги алармира. Шофьорът продължаваше да държи ръцете си на кормилото и гледаше право напред. Рап научи, че Георг е разведен и живее сам. Таксито е негово, обича да работи нощем. Така дните му са свободни и може да прави каквото си иска. Беше излекувал се алкохолик и се оправда, че така не виси вечер по баровете. Най-важното нещо, което Рап разбра, беше, че Георг Херман е бил съден за престъпление. Лежал две години в затвора за обир и не тачи особено закона. Когато чу тази новина, Рап вътрешно се зарадва. Не можеше да има по-голям късмет от този.
Беше почти два през нощта, когато Георг каза, че трябва да се свърже с диспечера. Беше обещал да се обади, след като закара клиента в Есен. Рап помисли минута.
— Трябва ли да се връщаш на летището, или си приключил за тази нощ? — попита.
— Приключвам, когато си поискам. Таксито си е мое.
Не би трябвало да съобщава тази информация толкова лесно, помисли си Рап.
— Необичайно ли е да приключиш по това време?
— Съвсем не. Ти беше последната ми поръчка за тази нощ.
Рап бързо премисли.
— Добре, обади се. Кажи им, че всичко е наред и че смяташ да си ходиш.
Георг набра номера. Рап се наведе напред, за да чуе разговора. Диспечерката звучеше уморена и безразлична. Разговорът продължи не повече от десет секунди. След като се сбогуваха, Рап взе телефона и го изключи. Взря се отблизо в Георг.
— Това обичайната диспечерка ли беше? — попита.
Без колебание мъжът кимна.
— Да. Работя с нея от пет години.
Рап отново се облегна в седалката и въздъхна от облекчение. На БКР тепърва й предстоеше да му хване дирите. И ако го откриеха, щяха да се опитат да се свържат с Георг по телефона. Рап хвърли поглед към картата.