— Господин президент, доктор Кенеди е тук.
Президентът Робърт Ксавиер Хейс седеше зад бюрото си, отпиваше кафе и четеше петъчния сутрешен брой на „Уошингтън Поуст“. На носа му се мъдреха очила за четене с черна рамка. Когато Кенеди влезе, той отмести очи от вестника и погледна над рамката на очилата. Хейс беше облечен за сутрешната си игра на голф — панталони в цвят каки, синя риза за голф и жилетка. Остави чашата на масата и наля кафе на Кенеди.
— Как е директорът Стансфийлд? — попита.
— Той е… — Кенеди потърси точната дума, за да съобщи за влошеното здраве на шефа си: — …както можеше да се очаква.
Хейс кимна. Томас Стансфийлд беше много затворен човек. Той работеше в ЦРУ още от конституирането му и изглеждаше, че щеше да остане на поста си до края на живота си. Лекарите бяха поставили на седемдесет и девет годишния началник диагнозата рак и не му даваха повече от шест месеца.
Президентът премина към по-неотложния въпрос:
— Как вървят нещата в Германия?
— По план. Мич пристигна снощи и ми докладва за всичко, преди да тръгна насам тази сутрин.
Когато Кенеди беше информирала накратко президента за операцията по-рано през седмицата, Хейс беше разбрал само едно — че не бива да се започва, без да бъде включен Рап. Поверителната среща между президента и Кенеди беше една от многото, които бяха провели през последните пет месеца в усилията си да объркат, уплашат, дестабилизират и ако е възможно, да убият един човек. Този късметлия беше Саддам Хюсеин.
Много преди Хейс да оглави Белия дом, Саддам дразнеше Запада, но наглостта му мина всякакви граници, когато предната пролет група терористи нападнаха Белия дом и убиха десетки агенти на Тайните служби, както и цивилни. Президентът Хейс беше евакуиран в бункера си, където остана три дни, отрязан от останалите членове на правителството. Благодарение на смелите действия на Мич Рап и на няколко отбрани членове на разузнаването, силите на реда и специалните части терористите бяха неутрализирани.
Тогава Съединените щати се натъкнаха на информация, която ги отведе към иракския лидер. Имаше обаче проблем с предоставянето на тази информация на Организацията на обединените нации или на международните съдебни институции. Част от сведенията бяха осигурени от чуждестранна разузнавателна служба, която не гореше от желание да разкрива методите си. Друга част от информацията бе събрана чрез тайни действия. Как е била набавена тази информация, трябваше да си остане достояние на малцина.
С една дума, те имаха достоверна информация, че Саддам е финансирал терористите, но не можеха да огласят публично фактите, защото това щеше да разкрие методите им. И както президентът Хейс беше отбелязал пред тесен кръг от съветници, нямаше гаранция, че ООН ще направи нещо, след като се запознае с фактите. След напрегнати дебати между президента Хейс, директора на ЦРУ Стансфийлд и генерал Флъд, председателя на Обединеното командване на въоръжените сили, тримата решиха, че нямат друг избор и трябва да се доберат до Саддам чрез тайна операция. На тази тема беше посветена и настоящата среща.
Хейс се наведе напред и сложи чашата си с кафе на масата. Много му се искаше да чуе, че Рап се е справил в Германия. Хейс се беше убедил, че където другите се провалят, Рап постига успех.
— Какво мисли Мич?
— Мисли, че като се има предвид времето за подготовка и охраната около обекта, по-добре да предприемем по-пряк подход. — Кенеди изложи плана.
Когато свърши, Хейс се облегна назад и кръстоса ръце на гърдите си. Беше замислен. Кенеди го наблюдаваше с безизразно лице. Също както би направил и шефът й.
Хейс премисли всичко още веднъж и започна:
— А какво ще кажеш те да… — и млъкна, защото Кенеди вече клатеше глава.
— Мич не се отнася добре към съвети, давани му от пет хиляди километра разстояние.
Президентът кимна. След инцидента в Белия дом миналата пролет беше опознал добре Рап. Почти винаги Мич имаше право и беше много трудно да се спори с професионалист като него. Славеше се като човек, който винаги свършва работата, често в случаи, с които никой друг не би и дръзнал да се захване. Хейс потисна чувството си на раздразнение, че командва от фотьойла, и напомни на Кенеди какъв е залогът:
— Мич и другите знаят ли, че са сами?
Тя кимна.
— Имам предвид наистина сами. Ако нещо се обърка, ние ще отречем всякакво участие и ще заявим, че не знаем кои са те. Налага се. Взаимоотношенията ни с Германия не биха устояли на подобно нещо. Нито пък мандатът ми.