Вашингтон обичаше драмите и клюките. Политиците — още повече. Някои бяха стигнали дотам, че изразяваха загриженост за Стансфийлд и децата му. Кенеди не беше наивна. Стансфийлд я беше обучил добре. Никой на Капитолия не харесваше шефа й. Седемдесет и девет годишният директор не се беше сближил с никого. Като заместник-директор по операциите, а после и като директор на Централното разузнавателно управление, Стансфийлд беше пазил тайните на Вашингтон повече от две десетилетия. Никой нямаше представа какво знае той и никой не искаше да разбере. Някои допускаха, че Стансфийлд има дебели досиета за всеки от елита във Вашингтон, и се страхуваха, че след смъртта му ще настъпи потоп.
Това нямаше да стане. Цялата професионална кариера на Стансфийлд се състоеше в пазенето на тайни. Той нямаше да наруши принципите си. Това, разбира се, не можеше да успокои онези от Вашингтон, които бяха извършили най-големите грехове. Не ги успокояваше, защото те не можеха да си представят някой да притежава такава ценна информация и да не я използва.
Кенеди мъчително свикваше с мисълта за бавната смърт на своя учител и наставник, но трябваше да се съсредоточи върху работата. Екип „Орион“ бе получил зелена светлина от президента на Съединените щати за елиминиране на цивилен. Но това не беше кой да е цивилен. Кенеди се загледа в черно-белите фотографии, прикрепени към досието, разтворено на бюрото й. Мъжът беше граф Хайнрих Хагенмилер Пети — немски индустриалец и братовчед на фамилията Круп. Фактът, че президентът Хейс беше разрешил убийството на гражданин на Германия — един от най-близките съюзници на Америка, — беше ярко доказателство за решителността му да използва всички средства за борба с тероризма.
Хагенмилер и неговите компании бяха засечени за първи път от ЦРУ в началото на деветдесетте години. Тогава Кенеди работеше по проект с кодовото наименование Операция „Рабта II“. „Рабта II“ беше мащабен опит от страна на Управлението да попречи на Муамар Кадафи да построи завод за биологично, химическо и ядрено оръжие. Операцията беше кръстена на първия завод с подобно предназначение, който Кадафи беше започнал да строи в края на осемдесетте. Заводът се намираше в град Рабта, Северна Либия. През 1990 г., преди заводът да започне да произвежда оръжия за масово поразяване, американският президент Джордж Буш заплаши да го бомбардира и огласи имената на европейските компании, които бяха помогнали за строежа. Една от тези компании се казваше „Хагенмилер Инженеринг“.
За да не позволи заводът да бъде изравнен със земята от американските бомбардировачи, Кадафи го затвори и започна да търси ново място за строеж. През 1992 г. ЦРУ откри мястото. Либийският диктатор възнамеряваше да построи завода дълбоко под планината. Щом съоръжението станеше готово, щеше да бъде уязвимо само от пряко попадение на ядрена бойна глава.
За да попречи на довършването на новия завод, ЦРУ пусна в ход „Рабта II“.
Изготви се списък на цялото оборудване, технологии и персонал, които ще са необходими за последния стадий на строежа. С помощта на съюзниците си Съединените щати наложиха ембарго за износа на машините и материалите от списъка. Но както при всяко ембарго, Кадафи и хората му намериха начин да заобиколят забраните. Още от началото на операцията „Хагенмилер Инженеринг“ и нейните филиали се показаха наяве няколко пъти. Всеки път твърдяха, че не са знаели на кого продават продукцията си, и се измъкваха, без германското правителство да ги пипне с пръст. Хайнрих Хагенмилер имаше влиятелни приятели. След като Кадафи сякаш се поуспокои с възрастта, Съединените щати решиха да не повдигат въпроса пред германците.
Кенеди прелисти досието. Част от фотографиите бяха прикрепени към преводи от разговорите на Хагенмилер с новите му бизнеспартньори. Именно новите бизнесконтакти притесняваха ЦРУ. „Хагенмилер Инженеринг“ беше освен всичко друго и производител на високотехнологични стругове и на компоненти за атомна бомба.
На следващата страница бяха снимките на различните жилища на графа. Къща в един от най-старите квартали на Хамбург, фамилно имение на час път на юг, планинска вила в Швейцария, фамилията на Хагенмилер имаше богати кралски корени, но и много дългове. Преди пет месеца Кенеди се консултира с колега в немското външно разузнаване — BFV. Той й каза, че САЩ не са единствената страна, която се интересува от графа. Наскоро му се обадили от Израел и Великобритания. Когато го разпитали в BFV три месеца по-рано, Хагенмилер се заклел, че лично ще контролира продажбата на ценното оборудване.