— В Санта Фе, столицата на Ню Мексико, а оттам с някой керван ще се върна в Съединените Щати — А кога по-точно?
— Не съм решил.
— Съветвам ви незабавно да тръгнете и по-добре днес, отколкото утре.
— Какво говорите, полковник Миранда?
— Оставайки тук, всяка минута рискувате живота си. Не познавате капитан Урага! Въпреки военния си мундир всъщност той е истински разбойник. В Мексико е много лесно да се наеме убиец за нищожна сума. А той никога няма да ви прости обидата, разбрахте ли?
— Но какво трябва да направя?
— Незабавно да напуснем това място. Предстои ни общ път до Албукерке, където ще бъдете в безопасност. Аз имам конвой и ви предлагам да се възползвате от него…
— Не зная как да ви благодаря.
— Хайде, сеньор. Трябва да пестим времето. Кой знае дали не ни чакат някъде зад ъгъла наемни убийци. Пригответе се за път! Два часа преди залез слънце трябва да сме тръгнали.
И наистина, в уреченото време група конници излезе от вратите на Чигуагуа на път за Санта Фе.
II
Минаха шест седмици. На верандата на подобна на замък къща в края на града Албукерке стояха полковник Миранда и Франк Хамерсли. След триседмично уморително пътуване последният с удоволствие се възползува от сърдечното гостоприемство на своя нов приятел, командир на войските, които бяха разположени тук за защита на града от нападения на индианци. Къщата се намираше в огромното наследствено имение на Миранда, край което течеше Рио дел Норте. Тази местност се ограждаше от планинската верига Сиера Роса. На половин километър от града бяха разположени казармите.
Полковникът беше още много млад и нямаше семейство. В салона висеше портрет на по-малката сестра на Миранда, която от време на време му идваше на гости Франк често поглеждаше този портрет и всякога го обхващаше желание да се запознае с оригинала.
— И тъй, сеньор Франсиско, утре вие ме напускате?
— Необходимо е, полковник. Аз и без това едва ще успея да се присъединя към кервана, който в други ден ще излезе от Санта Фе.
— Мъчно ми е да се разделя с вас. Тук съм ужасно самотен и освен с доктор Просперо не поддържам връзки с никого извън службата, макар да имам твърде много работа с тези индианци, които, щом научиха с колко хора разполагам, започнаха да стават по-дръзки. Утешава ме само мисълта, че скоро ще пристигне сестра ми. Ако знаехте какво оживление внася това прелестно дете в моя живот! Аз бих бил щастлив, ако можех да ви запозная.
— Уверен съм, че вашето желание ще се сбъдне.
— Но кога?
— Трябва ми време да купя стока в Америка, след което ще се върна тук, за да я разменя за мексиканско злато.
— Значи вие искате да станете търговец?
— Да, точно за това дойдох. Уверявам ви, че ако всичко тръгне добре, няма да мине и година, и аз ще се върна отново.
— Радвам се, че ще ви видя пак, а сега позволете ми да ви дам един приятелски съвет: бъдете предпазлив, не мислете, че само червенокожите са опасни. Спомнете си за капитан Урага, който е много по-жесток, отколкото си го представяте. Познавам добре този разбойник! Чудите се, че в същото време той може да бъде офицер в нашата армия? Впрочем тук е замесена силна власт, която действува тайничко — това е нашето духовенство! Урага е едно от най-послушните оръдия в ръцете му и безпрекословно изпълнява всички негови безчестни искания. А когато настъпи време за нов метеж против нашата независимост, той ще бъде един от първите в него, между най-откритите изменници! И като си помисля, че този подлец иска да се добере до ръката на сестра ми!
При тези думи Хамерсли съжали, че не го уби по време на дуела.
— Но, полковник, нима това е възможно?
— Докато аз съм жив, разбира се, не! Но при сегашните условия на живот всеки миг рискувам да бъда убит и тогава моята бедна сестра.
— Аз скоро ще бъда тук — каза Франк, сякаш успокояваше Миранда. — С пролетния керван не ще успея да се върна, но има друг път, от който мога да се възползувам. Аз предварително ще ви пиша. А ако тук стане някакъв политически преврат и вие бъдете принудени да бягате, няма защо да ви казвам, че в Америка винаги ще намерите приятел и дом. Te си протегнаха мълчаливо ръце и се погледнаха открито в очите.
На следното утре Хамерсли се прости със своя приятел и тръгна за столицата на Ню Мексико, придружен от драгуни, които му даде Миранда в случай на нападение от червенокожи.
III
Преди четвърт век индианците от племето навахо всяваха ужас сред жителите на Ню Мексико. Te много често нападаха градове, убиваха хора по улиците, като ги пробождаха с копията си, разбиваха и ограбваха магазините, отвличаха жените в своите далечни степи.