— Сеньор Миранда — започна той, — заповядах да отведат другаря ви, за да остана насаме с вас. Трябва да ви кажа нещо сериозно. Знаете ли вие, че вашият живот е в моите ръце? Ако аз ей сега допра револвера си до главата ви и я пръсна, никой няма да ми иска сметка за това. Освен това мога да ви предам на съда, който ще ви осъди на смърт за измяна към правителството.
— Зная всичко това — отговори Миранда — и зная, че сегашното правителство не признава ни справедливост, ни закон.
— Е, да! Ето защо аз се надявам, че ще се съгласите на предложението, което искам да ви направя. Дайте ми сестра си и аз ще ви запазя живота.
Миранда от негодувание не можа да произнесе нито дума.
— Може би не ме разбрахте, дон Валериан Миранда? — продължи неговият мъчител. — Искам вашата сестра за жена и ако вие не възразите, тя ще се съгласи, за да спаси живота ви.
Миранда продължаваше да мълчи, което окончателно изкара Урага от кожата му.
— Ако ми откажете, то утрешното слънце няма да ви види между живите. Отговорете ми веднага — да или не?
— Не! — почти изкрещя Миранда, — Мъчете ме, изтезавайте ме, всичко бих понесъл по-лесно, отколкото да ри видя мъж на сестра ми! Няма да успеете да склоните нито мен, нито моята благородна Адела. Тя ще предпочете да умре заедно с мен!
— Ха-ха-ха! — разсмя се Урага, но в смеха му звучеше отчаяние. — Ще видим! Жените не са толкова глупави и вашата сестра ще оцени по-добре честта, която искам да и окажа. А за да ви спася, пожелайте ми успех!
Раздразнен от отказа на брата, Урага реши на всяка цена веднага да получи отговора на сестрата.
Без всякаква церемония той влезе в палатката на Адела и с тон, който не допуска възражение, заповяда да се отстрани Кончита. Адела изпълни желанието му, а после обърна към него отслабналото си, измъчено лице.
— Сега, дон Урага — каза тя, обяснете ми защо ви беше нужно да останете с мен насаме?
— Моля ви, сеньорита, да не говорите с мен с такъв тон. Идвам като приятел, макар че известно време действах по отношение на вас като враг. Но в оправдание мога да кажа, че аз изпълних само заповедта на началството?
— Сеньор, вие вече неведнъж се оправдавахте с това — промълви тя, като го гледаше с недоверие. — Мисля, че вие дойдохте тук за нещо друго.
— Познахте. Но не мога да се реша да го изкажа от страх да не ви разстроя.
— След това, което стана, чудно ми е, че вие можете да се грижите за това — Когато произнасяше тези думи, тя цялата трепереше въпреки усилията си да изглежда спокойна.
— Доня Адела, моят дълг ме застави да арестувам брат ви, а сега трябва да изпълня присъдата на местните военни власти и да го екзекутирам.
— Света Богородице! — извика тя, като пребледня. — Истина ли е?
— Да.
— Полковник Урага, вие няма да изпълните жестоката присъда. Та това би било просто убийство! Няма да опетните душата си с подобно престъпление.
— Трябва да се подчинявам, доня Адела.
— Бедният ми брат! Пощадете го! Нима не можете да го спасите?
— Мога.
— И ще го спасите?
— Ще го спася…
Той произнесе думите с такава готовност, че по лицето й се изписа израз на благодарност. Но тъкмо направи движение да хване ръката му, когато изведнъж разбра по израза му, че той още не е дал обещание, още не е довършил фразата си. И действително прибави:
— Но при едно условие…
Всичката й радост изчезна. Тя твърде добре го познаваше, за да не се съмнява, че условията ще бъдат тежки.
— Какво е то?
— Вашето съгласие да станете моя жена. Това е всичко, за което ви моля — продължи все по-страстно. — Обичам ви с всичката сила на душата си, обичам ви от много години. О, сеньорита, бяхте още момиченце, когато аз, младеж, син на прост земеделец, вече ви обичах, без да смея да повдигна очи към вас! Но сега моето положение е друго. Имам голямо състояние и високо положение. И това ми дава право да си избера жена от аристократичните семейства на Мексико, дори вас, сеньорита, в краката на която падам. — И той се отпусна пред нея на колене, очаквайки нейния отговор.
— Доня Адела — продължи с молещ глас, — ще направя всичко за вашето щастие, всичко, което е по силите на мъжа! Спомнете си за брата си! Рискувам живота си заради неговото спасение. Току-що говорих с него и той се съгласи да станете моя жена.
— Вие ли казвате това? — с недоверие попита тя. — Не вярвам и няма да повярвам, докато не чуя думите от брат си.
Бързо премина край коленичилия Урага и преди той да успее да протегне ръце и да я задържи, тя изскочи от палатката. Когато се затича след нея, тя вече стоеше на колене пред лежащия си брат и го прегръщаше.