Замълча.
— Това е известната на обществото част от историята. Истинската е, че Лоуел и Трафикънт сключили сделка още докато Трафикънт бил в затвора. Лоуел измислил всичко: казал на Тери, че неговата поезия е ненадеждна финансово за издателите, че е почти невъзможно да се намери издател за стиховете му, освен ако не са писани от малкото прочути писатели като него. Лоуел обещал да размисли до освобождаването на Трафикънт, а междувременно да редактира стиховете и да ги даде за предпечатна подготовка, представяйки ги за свои. Хонорара щял да получи Трафикънт, а Лоуел трябвало да издаде затворническия дневник като творба на Тери.
— И Трафикънт е приел тези условия?
— Нима е можел да се пазари? Бил е неудачник, затворен зад решетки. Лоуел му е предложил свобода, пари, възможност да стане известен, ако дневникът се продава добре. Затова не е имал претенции към стиховете — щял е да го преживее. Бил е затворник. Свикнал да се пазари за всичко.
— Каква сума е получил Лоуел за стиховете?
— Сто и петдесет хиляди долара срещу преотстъпване на авторските права за определен срок. Лоуел задържал петдесет хиляди за себе си, агентът му получил петнадесет хиляди. Творческата база била започната, за да имат законно основание да преведат остатъка от осемдесет и пет хиляди долара, този път по сметката на Трафикънт.
— Говорите така, сякаш сте били в кухнята на операцията от самото й начало — забеляза Блейкхарт.
— Помогнах за финансирането на „Убежище“, защото вярвах в Лоуел.
— Идеализъм?
— Точно така.
Блейкхарт се обърна към Макилхени:
— Дотук всичко е в много изгоден за клиента ви дух.
— Бъди откровен, Кърт — подкани го Макилхени. — Моят стар нос ми подсказва, че в момента те слушат единствено от добра воля.
Ап се колебаеше.
Макилхени го потупа окуражително.
— Добре — каза продуцентът. — Аз също използвах творческата база. За да пера пари. Нищо голямо. Мои приятели — хлапета, част от бизнеса — донасяха марихуана от Мексико. По онова време марихуаната не се считаше за наркотик. Всички я пушеха.
Отстрани нещо от пуловера си.
Блейкхарт нетърпеливо размърда глава.
— Надявам се, че имате какво още да ни кажете.
— Има много — отвърна Ап. — Лоуел се надяваше, че поемите, които беше откраднал от Трафикънт, щяха да го върнат в центъра на общественото внимание. Така и стана, но ефектът беше обратен. Всички критици заклеймиха стиховете, а книгата се оказа истинска разрушителна бомба. Междувременно дневникът на Трафикънт стана сенз… бестселър. — Разсмя се.
Спомних си гневното писмо на Трафикънт, публикувано от „Вилидж Войс“ и изразяващо безусловна подкрепа за Лоуел. Еманация на единствената страст, която можеше да развие един психопат: тази към самосъхранение.
— Защо Лоуел е мислел, че Трафикънт ще си мълчи за сделката?
— Лоуел беше отчаян. И наивен — повечето артистични типове са наивни. Работил съм с такива хора цели тридесет години, познавам ги добре. А фактът, че стихосбирката се оказа провал, предпазваше Лоуел. Защо Трафикънт да предявява претенции към толкова хулена книга, при положение че другата му жънеше огромен успех? Първоначално обаче Лоуел не разсъждаваше така. Беше се вманиачил на тема „моето място в историята“, изплаши се, че репутацията му се срива. Седеше в онази колиба в имението си по цял ден, опитвайки се да твори, но нищо не се получаваше. Непрекъснато пиеше и се дрогираше, за да забрави, а алкохолът и наркотиците само влошаваха нещата.
— И вие го записахте?
— Направих го заради собствената му безопасност.
Блейкхарт изсумтя.
— Ирония на съдбата — каза Ап. — Може да послужи за сюжетна основа на добър роман. Очакваше се името на Лоуел като автор на онази стихосбирка да осигури успеха й, но не стана така. Трафикънт се превърна в галеника на литературните среди. Може да се заснеме като комедия и да се предложи на кабелните телевизии.
— Значи Трафикънт е излял душата си пред вас, защото се е тревожел, че няма да се справи сам във външния свят? — попита Блейкхарт.
— Да. И защото имаше нужда да поговори с някого. Характерно е за затворниците. Започнат ли веднъж, не могат да спрат — липса на самоконтрол. Още не съм срещал затворник, който умее да пази тайна.
— А вие познавате много настоящи и бивши затворници, нали?
Ап се усмихна.