— Не искам да го очерням, ужасно е от моя страна, но понякога е досаден.
— Иска прекалено много за прекалено кратко време ли?
— Какво да направя?
— Обяснете му, че се нуждаете за известно време да останете сама. Би трябвало да прояви разбиране.
— Да — каза тя. — Би трябвало.
Майло телефонира по-късно същия ден.
— Предположих, че няма да е зле да ти дам няколко липсващи парчета от мозайката. Мерцедесът на Лоуел е оставен на дългосрочен платен паркинг до летище „Бърбанк“. Вероятно мис Нова си е плюла на петите.
— Не мога да я виня.
— Утре ще снемем отпечатъци от дома му, ще се опитаме да разберем коя е тя. Можем да минем без нейните показания, но няма да са ни излишни. Така ще можем да повдигнем още едно обвинение за нападение и опит за предумишлено убийство срещу Грейдън-Джоунс. Открихме Дорис Райнголд при сина й в Такаома, полицията там ще я държи под око до завръщането й следващата седмица. А адвокатът на Гуен Шей ни телефонира, за да ни уведоми, че Том й се е обадил от Мексико. Останал при приятелчето си — криза на средната възраст, загърбване на отговорности, ти по-добре ги разбираш тези неща. Умолявал Гуен да му прости, обещал да вземе самолета още утре. На тях тримата се гледа като на свидетели на обвинението. Най-добрата новина е, че Грейдън-Джоунс продължава да поддържа обвиненията си срещу Ап — мухльото най-после е осъзнал, че не е безопасно да спиш в един спален чувал с кобра. Адвокатът на Ап вдига шум до небесата, опитва се да получи забрана за използване на показанията на неговия клиент. Втората добра новина е, че федералните приключват финансовата ревизия и анализ на имуществото на мистър Ап, което може да бъде конфискувано. Това означава, че здравата е загазил.
— Все още ли е в затвора?
— Линее си там.
— И никакви мазнини в храната?
— Естествено. А за десерт е възможно да го преместят в крилото на простосмъртните. Намират му сто и двадесет килограмово другарче на име Буба и гледай какви ще ги забърка.
49.
На следващия ден получих колетна пратка от Инглууд, Ню Джърси. Съдържаше синя папка с двеста ксерокопирани страници от прегледно напечатан текст. На предната корица бе залепено листче с името на подателя Уинстън Мълинс, М. Д.
Имаше и написана на ръка бележка.
Това е книгата на Дарнъл. Надявам се да ви хареса.
Изчетох половината. На места текстът беше тромав, но в него прозираше талант и изящност на фразата. Сюжетът: млад мъж, наполовина бял, наполовина черен, си пробива път в академичните и литературните среди, опитвайки се да намери своята идентичност чрез смяна на различни професии и чрез сексуалните си връзки. Изобилстваха цинизми, но насилие нямаше. Младоженката, любимата, която той търси, е изкуството.
Затворих папката и телефонирах на Луси. Никой не вдигна.
Вероятно сърце не й бе дало да разочарова Кен.
А може би бе изпълнила намерението си и бе заминала някъде, където щеше да е сама.
Каквото и да бе сторила, щях да изчакам. Пред нас имаше още много неща, които трябваше да направим.
Същата вечер, докато свирех на китара в очакване на Робин и Спайк да се приберат, от службата ми позвъниха да ми предадат, че Уенди Ембри ме е търсила със спешно съобщение.
„Сега пък какво?“
— Доктор Делауер?
— Разбира се, прехвърлете разговора.
Прещракване.
— Ало?
— Здравейте, Уенди.
— Как е Лукреция?
— Чудесно, но…
— Виждали ли сте я напоследък?
— Вчера.
— Може да се окаже халосен изстрел, но току-що разговарях с една жена, с която мисля, че ще искате да поговорите. Зная, че всяка монета има две лица, особено в такива случаи, но след казаното от нея настоятелно ви препоръчвам да й се обадите.
— Коя е жената?
Каза ми името й.
— Свързах се с нея чрез баща й — той е президент на компанията за недвижими имоти. Както и да е, дадох й вашия телефонен номер, казах й, че е възможно да я потърсите.
— Разкажете ми в резюме казаното.
Уенди ми разказа.
— Което може да обясни някои неща.
— Да — казах аз, усещайки студени тръпки по гърба си. — Би могло.
Затворих и панически започнах да натискам бутоните на апарата.
После драснах бележка на Робин и на бегом стигнах до „Севил“-а.