Прозорците на къщата на Рокингам авеню светеха. Автомобилът на Кен беше паркиран на алеята, но никой не отвори, когато позвъних на входа.
Изтичах до страничната врата. Беше заключена. Покатерих се и скочих от другата страна.
Той беше на верандата — седеше отпуснато на един стол, навел глава. На масата до него имаше бутилка водка, наполовина празна, а до нея чаша, пълна с топящи се кубчета лед.
Бях на около шест метра от него, когато той вдигна уморено глава. После сякаш някаква пружина се задейства, изпъна тяло и се стегна.
— Докторе.
— Добър вечер, Кен.
Погледна бутилката и я избута настрани.
— Малко приспивателно за нощта.
Не заваляше думите, но ги артикулираше с прекомерна правилност. Косата му бе разрошена, пепитеният двуреден костюм — измачкан.
— На какво дължа тази чест?
— Просто се отбих да разбера как е Луси.
— О… тя не е тук.
— Къде е?
— Не знам, излезе.
— С колата ли е?
— Да, предполагам. — Изправи тяло и опита да оправи косата си с пръсти.
— Някаква представа кога ще се върне?
— Не-е, съжалявам. Но задължително ще й кажа, че сте идвали. Всичко наред ли е?
— Ами — започнах аз, сядайки на втория стол — не съм сигурен. Затова съм тук.
Дръпна стола си назад. Металът изскърца по мраморните плочи. Кен погледна към втория етаж.
— Сигурен ли сте, че не е тук, Кен?
— Разбира се. — Изражението му се промени — стана сконфузено.
С рязко движение посегна към бутилката. Изпреварих го и я отместих извън неговия обсег.
— Чуйте — започна той, — не знам защо е всичко това, но вече се уморих, докторе. Цялата мръсотия, в която се ровихме — човек заслужава малко почивка, нали?
— Ровихме? Вие и Луси ли?
— Точно така. Не знам какъв е вашият проблем, но може би ще е по-добре да се разкарате оттук и да дойдете, когато имате уговорена среща.
— Вече вие ли определяте с кого да се среща Луси?
— Не, тя… чуйте ме. — Изправи се и приглади гънките на панталона си. — Знам, че Луси ви харесва, но това е моят дом и искам поне малко спокойствие… Затова… — Посочи с пръст към входа на имението.
— Вашият дом — казах аз. — Мислех, че е на компанията.
— Правилно. Сега…
— Току-що говорих с бившата ви втора съпруга — Кели. Каза ми, че повече от година не работите за компанията. Каза ми, че компанията е собственост на баща й и че след развода вие сте персона нон грата там. Затова компанията не осребри медицинската ви застраховка. Затова и използвате телефонен секретар, а нямате секретарка. Каза ми също, че сте откраднали информация от компютърната база данни и затова знаете на кои адреси може да се самонастаните. Разказа ми и още много други неща.
— О, я стига — отвърна той, като заотстъпва заднишком към вратата на къщата. — Това е бракоразводно дело. Ако й вярвате, означава, че не сте по-умен от нея.
— Знам. Всяка монета има две страни, но Кели каза, че съдебни документи доказват слабост към алкохола и упражняване на насилие не само спрямо нея. Биели сте и първата си съпруга. Твърди също, че заплахата ви да убиете тъста си и опитът ви да го прегазите са обществена тайна. Че по-голямата ви дъщеря — Джесика, е лежала в болница със счупена долна челюст, за която заслугата е отново ваша.
— Нещастен случай. Тя… — Поклати глава.
— Застана на пътя ви? Просто се изпречи пред юмрука ви, така ли? Както и Кели, когато сте спукали далака й? Все нещастни случаи, нали, Кен?
— Ако трябва да се придържаме към истината — да. Те всички са предразположени към злополуки — наследствена черта.
— Кен, къде е Луси? В стаята си ли е заключена, след като сте я убедили, че така е най-добре заради собствената й безопасност?
Отпусна се тежко на стола. Погледна ме съкрушено. После грабна чашата и я хвърли по мен. Наведох се, но се оказа излишно — и без това беше далеч от целта.
— Разкарайте се от моята собственост.
— Или какво? Ще извикате полиция? Луси е там горе и аз ще я отведа.
Разпери ръце, препречвайки достъпа до вратата.
— Не се занимавай с мен, задник! Не знаеш в какво се забъркваш.
— О, знам. В това е разликата — имам пълна представа на какво сте способен. След като бащата на Кели ви е уволнил, сте започнали да се навъртате тук. Не за да се опознаете и сприятелите с Луси и Елфи, а за да се отървете от тях. За да получите пълен достъп до попечителския фонд. Делът на Луси само от лихвите възлиза на дванадесет хиляди долара годишно. При най-консервативния лихвен процент това означава, че главницата възлиза на двеста и петдесет хиляди. Умножено по четири, колкото сте децата на Лоуел, прави един милион. Първо сте се договорили с Елфи. Узнали сте за пристрастеността му към хероина и сте подхранвали тази негова слабост. От него сте научили за странните неща, които Луси върши насън, и за навиците й. Как и кога се прибира, какво вечеря и че заспива с чаша ябълков сок, докато гледа телевизия. Започнали сте да я тормозите психологически с телефонни позвънявания, при които неизменно сте мълчали. Откраднали сте ключ за апартамента й от Елфи, ровили сте в бельото й — това ви е забавлявало.