— Шибан смотаняк!
— По-късно. Оправи се. Виж се, изглеждаш ужасно.
Кен избърса устни.
— Прибери си ризата.
Прибра краищата й в панталоните си.
Очевидно Нова имаше авторитет, който се придобива в ранни години. Може би? Белезите… беше млада за пластична операция с козметичен ефект. Не и ако пластичната хирургия е трябвало да отстрани стари белези.
— Почисти си дрехите — продължи тя. — Качи се горе, после ела и ми помогни.
Кен се подчини.
— Каката? — попитах аз. — Здравей, Джо.
Мълчание. Самодоволната усмивка, позната ми от „Убежище“.
— Двама срещу двама — казах аз. — Я да видим за какво става въпрос. Напред към златото в надпреварата с доведените брат и сестра?
Тя се засмя:
— Нямаш си и представа.
— Сигурно е било трудно — продължих аз. — Татко зарязва мама заради тяхната майка. След това мама изпада в тежка депресия, търси спасение в Европа, като ви оставя не при кой да е, а при тате. Ти и Кен се оказвате заключени в опушеното дървено бунгало, докато другите две деца се ширят в голямата сграда.
— Безплатен сеанс по психоанализа — каза Нова. — Седни на онова канапе — върху ръцете си, дръж си задника плътно върху дланите.
— Каква неблагодарност! А аз ти спасих живота.
— Да-а, благодаря. — Засмя се. — Какво си сторил за мен днес?
Въпросът й беше зададен сериозно.
Спомних си как се бе грижила за баща си. Как бе възприела сексуалните му възгледи. Сменяла памперсите.
Йокаста, казах си, беше обърнала Едиповата история.
Лоуел е бил толкова отчужден от детето си, че дори не е разпознал дъщеря си.
Белезите бяха спомен от падането от върха. Ново лице… Нова. Нов човек.
— Имаше ли някой с теб, когато падна от онази скала?
Отговор не последва.
— Не е бил Кен, нали? Той има склонност да… наранява жените. Как може да си сигурна, че не той те е блъснал?
Шум от пускане на вода в тоалетната. Кен излезе от спалнята за гости с прилизана към темето коса — приличаше на фермерски син, издокаран за неделната разходка.
— Аз ще се заема с него — каза Нова. — Ти се погрижи за нея.
— Тя е по-угаснала от свещ на вятъра. Ще се наложи да я нося.
— Направи го.
Обърна се и заизкачва стълбите.
— Всъщност той е болният, който носи здравия, нали?
— Той е на разположение. — Оръжието продължаваше да е насочено към мен, а тя оставаше извън моя обсег.
— Опасно занимание е човек да бъде член на вашето семейство. Но ето че ситуацията отново работи за вас. Тортата ще се реже само на две, ако ти и той междувременно не се убиете взаимно.
Усмихна се.
— Да, вероятно си права — продължих аз. — Двамата с Кен ще намерите някое приятно и спокойно местенце, ще се устроите добре и ще се отдадеш на нещата, за които толкова отдавна мечтаеш. На онова, което си искала да направиш с тате. Сменянето на памперси е нищо в сравнение с истинското желание. Така ли е, хубавице?
Тя беше силен човек и разбираше манипулацията, която извършвах с нея, но за миг клепачите й трепнаха, а в очите й се прокрадна неясен спомен. Вероятно и хватката й върху оръжието се бе поразхлабила, защото когато ударих рязко китката й с юмрук, тя извика от болка, а пистолетът падна върху килима.
Беше силна, пълна с ярост, но малко са жените, които могат да надвият физически дори дребен мъж. На това разчитат изнасилвачите и побойниците, то стои в основата на непрекъснатото напрежение между двата пола.
Този път принципът се потвърди. За добро.
50.
— Не мога да говоря дълго — казваше Майло, — имам надежден заподозрян по случая с имитаторите убийци. Човек, работил върху покрива на съда по време на процеса.
— Има ли куче?
— Голям злобен мастиф — весело отвърна Майло. — Не се ли радваш, че не ти ще си нещастникът, който ще му прави клизма?
— Как го откри?
— Един от приставите ни насочи по следата. Каза, че човекът обикновено седял в залата по време на следобедните заседания, слушал, водел си бележки. Винаги му е изглеждал странен. Загубенякът живее в Ориндж Каунти и има няколко присъди за дребно хулиганство, ексхибиционизъм и пет години за опит за изнасилване. От Санта Ана казаха, че първият му разпит е дал окуражаващи резултати. След половин час ще присъствам на втория.