— Само ако отново го върнете.
Въведе ме в тесен кабинет и затвори вратата, която не изолираше добре шума отвън. По стените имаше картини с библейски сцени — като онази в кухнята на неговия дом.
— Исках само да ви благодаря за всичко, което направихте.
— За мен беше удо…
— Беше изключително — фактът, че останахте докрай с нея. Била е благословена да ви срещне, както и аз. — Погледна ме притеснено.
— Какво има, преподобни?
— Знаете, че за известен период вярвах, че ако някога открия какво в действителност е станало с дъщеря ми, ще раздам правосъдие със собствените си ръце. Библията отрича отмъщението, но допуска кръвното изкупление. В дадени моменти допусках, че ще сторя нещо ужасно. Вярата ми е била отслабена.
Сълзи напълниха очите му.
— Можех да съм по-добър баща, можех да й давам пари, за да не й се налага да…
— Спрете — казах аз, поставяйки ръка на рамото му. — Не съм Соломон, не мога да различа добрия баща от лошия.
Поплака тихо още известно време, после внезапно спря. Избърса очите си и взе ръката ми в дланите си.
— Какъв егоист съм. Чака ни още толкова работа. Гладът е навсякъде.
Върнах се при масите за разпределяне на храните.
Ръцете на Луси се движеха със сръчността на паяк, плетящ мрежа. Опитваше се да се усмихва, но устните й не я слушаха.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза тя. — Предполагам, че ще ви видя на брега утре.
— Тук също — отвърнах аз. — Мисля, че известно време ще се навъртам наоколо.