— Не зная дали „здрав разсъдък“ е най-точният израз, но със сигурност не беше с психични отклонения, нито пък е пленник на неконтролируеми пристъпи. Съзнателно е вземал решение за онова, което е правел. Харесвало му е да причинява болка.
Докосна мократа си буза.
— Не мислите ли, че е бил болен?
— Не, доколкото не е предприел лечение с лекарства, хирургическа интервенция или дори психотерапия. — Подадох й салфетка.
— Значи смъртта е била необходимост.
— Необходимост е да го държим далеч от нас и от другите хора.
— Е, това поне направихме, нали? Районният прокурор каза, че ако изобщо някой влезе в газовата камера, то това ще е той. — Засмя се нервно.
— Това притеснява ли ви? — попитах аз.
— Не… може би. Не знам. Искам да кажа, че дори да бъде пратен в газовата камера, аз няма да съм там и да гледам как се задушава. Заслужава го, но… Притеснява ме планираността във всичко. Да зная, че в определен ден, в точен час… Но бих ли постъпила по друг начин? Каква алтернатива бих имала? Да му оставя възможност да се измъкне от затвора и отново да върши онези неща?
— Правилният избор също може да е мъчителен.
— Вярвате ли в необходимостта от смъртното наказание?
Няколко минути мълчах замислено, опитвайки се да формулирам отговора си. Обикновено избягвах да намесвам мненията си в терапевтичните сеанси, но този път подобно въздържане щеше да е грешка.
— Споделям вашето виждане, Луси. Мисълта, че нечия смърт се планира, ме смущава и не би ми било лесно да натисна копчето. Но разбирам, че съществуват случаи, при които това е най-добрият избор.
— И в какво ни превръща такъв избор, доктор Делауер? В лицемери?
— Не. Просто в хора.
— Не стигнах бързо до решението с газовата камера. Всъщност бях против това. Но останалите непрекъснато ме тласкаха към крайно решение.
— Тежко ли ви беше?
— Не, не се държаха неприятно или пък враждебно. Просто бяха настоятелни. Непрекъснато повтаряха аргументите си и се взираха в лицето ми, сякаш бях глупаво дете, което накрая ще се съгласи. Затова предполагам, че трябва да се запитам дали решението не бе взето отчасти под влияние на външен натиск.
— Както сама казахте, каква алтернатива бихте имали?
— Предполагам, че е така.
— Съзирате противоречие, защото сте морален човек — казах аз. — Вероятно затова образите от процеса са започнали да изплуват отново в съзнанието ви.
Изглеждаше объркана.
— Какво искате да кажете?
— Може би на този етап за вас е потребно да помните какво точно е извършил Швант.
— За да убедя себе си, че съм постъпила правилно?
— Да.
Това сякаш я успокои, но сълзите й не спряха още известно време. Салфетката в ръката й бе прогизнала, подадох й друга.
— Всичко се свежда до секса, нали? — В гласа й прозвуча внезапен гняв. — Извличал е наслада от болката на жертвите си. Всички показания, изложени от защитата, че е бил обзет от неконтролируеми пристъпи, бяха пълна нелепица… Онези нещастни жени, стореното им от него… Господи, защо започвам деня си с такъв разговор?
Погледна часовника си.
— По-добре да тръгвам.
Часовникът над камината показваше, че остават петнадесет минути до края на сеанса.
— Разполагаме с още време.
— Знам, но ще възразите ли, ако тръгна малко по-рано? Напоследък всичко се затлачи. Бюрото ми е… — Направи физиономия и извърна лице.
— Какво е бюрото ви, Луси?
— Щях да кажа — пълна бъркотия. — Смях. — Преживяното ме е променило значително, доктор Делауер.
Протегнах ръка и докоснах рамото й.
— Дайте си малко време, Луси.
— Сигурна съм, че имате право… Време. Иска ми се денонощието да имаше тридесет и четири часа.
— Забавяне в работата?
— Не, наваксах забавянето първата седмица след като започнах работа отново. Но натоварването ми се струва по-голямо. Непрекъснато ми носят нови документи, сякаш ме наказват за нещо.
— За какво?
— Заради трите месеца отсъствие. По закон компанията бе длъжна да ми разреши този отпуск, но това не ги зарадва никак. Когато показах съдебното известие на шефа си, той ме посъветва да се измъкна по някакъв начин. Не го направих. Считах, че е важно. Не знаех в какво дело ще бъда съдебен заседател.
— Ако знаехте, щяхте ли да се опитате да се измъкнете?
Замисли се.