Мраморната фасада на Съдебната палата изпълни екрана, после камерата показа скандиращи демонстранти, които развяваха плакати.
Противници на централизираното правораздаване, носещи предварително подготвени плакати. Зад тях — втора тълпа.
Около двадесет млади жени, облечени в черно, размахваха ръчно изписани лозунги.
Вдовиците.
По време на процеса бяха проявили предпочитания към мъртвешки бял грим за лицето и сатанински атрибути като допълнителни аксесоари.
Те също скандираха.
Камерата се приближи до предварително напечатаните лозунги:
Заключете газовата камера, губернаторе! Всяко убийство е грешка!
„Не“ на смъртното наказание!
Библията казва: Затова няма да убивам!
След това към ръчно изрисуваните плакати: пентаграми и черепи, готически букви, трудно разчетими.
Освободете Джоуб! Джоуб е Бог!
Шествието стигна до сградата на съда. Полицаи с каски и гумени палки препречиха пътя им.
Викове на протест. Подсвирквания.
Друга група — на отсрещната страна на улицата. Строителни работници, сочещи с пръст и заливащи се в присмехулен кикот.
Една от Вдовиците им изкрещя. Озъбени гримаси от двете страни на улицата, показване на среден пръст. Внезапно един от мъжете с каски се стрелна напред, размахвайки заканително юмруци. Неговите приятели го последваха и преди полицията да успее да се намеси, работниците се вклиниха в тълпата със скоростта и пробивността на футболни нападатели.
Джунгла от ръце, крака, летящи във въздуха лозунги.
Полицаите се врязаха в центъра на борбата, размахвайки гумени палки.
Отново в студиото.
— Това беше… ъ-ъ… директно излъчване от центъра — обясни водещата на своя колежка, — където очевидно има вълнения, предизвикани от демонстрацията в защита на Джоуб Швант. Голфиста — убиец, отговорен поне… ъ-ъ… и, изглежда, отново имаме картина от… Не, нямаме включване, приятели. Веднага след възстановяването на връзката ще ви покажем картина от мястото на събитието.
Намеси се втората водеща:
— Мисля, че видяното свидетелства за разгорещяване на страстите, Триш.
— Да, права си, Чък. Не е изненадващо, като се има предвид, че става въпрос за сериен убиец и… ъ-ъ… спорен проблем, какъвто е смъртното наказание.
Мрачно кимване. Преместване на листове. Чък затърси занимание за ръцете си и провери изправността на микрофона.
— Да… По-късно ще излъчим репортаж на нашия делегиран кореспондент Бари Бърнстейн относно обществения дебат по проблема за смъртното наказание и сензационни интервюта със затворници, чакащи изпълнението на смъртна присъда, както и с членове на техните семейства. А дотогава Биф ще ни запознае с прогнозата за времето.
Изключих телевизора.
Не беше трудно да се разберат противниците на смъртното наказание: въпрос на ценностна система. Но единственото кредо на жените в черно бе сляпото им обожание към Швант.
В началото бяха просто неизвестни особнячки, застанали в редица пред входа на съдебната зала. Те присъстваха мълчаливо в залата през първите дни на процеса.
Кървавите подробности се увеличаваха и скоро броят на жените в черно стана шест. После дванадесет.
Някакъв остроумен репортер ги бе нарекъл Вдовиците, а сутрешният вестник публикува интервю с една от тях, бивша непълнолетна проститутка, която намерила спасение чрез служене на злото. Списанията, печатащи материали за култови личности, и комерсиалните телевизии ги обявиха за „чудачките на седмицата“, а това привлече още по-силно вниманието върху тях. Не след дълго групата се появяваше ежедневно преди началото и след края на всяко съдебно заседание — емблематичен кадър в черно: черни джинси, черни тениски, мъртвешки грим, метални накити.
Щом въвеждаха Швант в залата, припадаха и се усмихваха злобно. Когато близките на жертвите, полицаите или свидетелите на обвинението се изправяха пред съда, те атакуваха със заплашителни гримаси, предизвикващи възражения от страна на прокурора и многократни предупреждения от съдията.
Накрая някои си спечелиха арест за неуважение към съда: оголване на гърди към Швант, крясъци: „Глупости!“ — при клетвените показания на съдебния лекар; хапливи подмятания към майката на Кери Филдинг, докато тя се връщаше на мястото си, неспособна да потисне своите ридания.
Докато бяха в ареста, Вдовиците дадоха интервюта, в които всички заявиха, че са били малтретирани сексуално. Повечето бяха живели на улицата и проституирали като деца.