Неочаквано разбрах. Тя го беше направила. Виолет беше унищожила Венсан. След като бе съществувал на тази земя повече от осемдесет години, духът му я беше напуснал. Дори преди да бяхме живели в различни светове, сега вече бяхме в различни вселени. Бях напълно убедена, че съм права.
Видях усмивката, която озаряваше лицето му всеки път, когато ме видеше. Усетих как ръцете му стискат моите, докато вървяхме по някоя улица. Припомних си изражението в очите му, преди да се целунем. Всичко това оставаше в миналото. А бъдещето, което си представях с него, ставаше далечно като смачканите цветя.
Бях го изгубила.
Когато тежестта на истината притисна последното зрънце надежда в сърцето ми, аз чух думите.
Две думи прозвучаха ясно в главата ми: „Mon ange“.